Но дори непозволените удоволствия имат край. Когато по трополенето на колелата по моста над езерото разбраха, че хората се разотиват от църквата, Дейви се сети, че трябва да се прибират. Той свали престилката на Томи, облече си нормалните дрехи и остави наниза си пъстърва с въздишка. Нямаше смисъл да си въобразява, че може да го занесе у дома.
— Е, не прекарахме ли чудесно? — попита той предизвикателно, докато слизаха надолу по поляната на хълма.
— Аз не — отвърна Дора решително. — Не мисля, че и ти наистина прекара добре — добави тя.
— Толкова ми беше хубаво — извика Дейви, но с не твърде убеден глас. — Нищо чудно, че ти не си се забавлявала. Седя като… като муле.
— Нямам намерение да се сприятелявам с Котънови — каза Дора надменно.
— Котънови са много добри — отвърна Дейви. — И се забавляват много повече от нас. Правят каквото си искат и говорят каквото си искат пред всички. И аз ще правя така от сега нататък.
— Има много неща, които не би посмял да кажеш пред всички — настоя Дора.
— Не, няма.
— Има. Би ли — попита Дора сериозно, — би ли казал „котарак“ пред пастора?
Това беше зашеметяващ удар. Дейви не беше подготвен за такъв конкретен пример за свободата на речта. Но човек не трябваше да се съгласява с Дора.
— Разбира се, че не — призна той намръщено. — „Котарак“ не е свещена дума. Не бих споменал изобщо такова животно пред свещеника.
— Но ако ти се наложи? — настояваше Дора.
— Бих го нарекъл котето Томас — каза Дейви.
— Мисля, че „джентълменът котка“ би било по-учтиво — разсъждаваше Дора.
— Ти мислиш! — отвърна Дейви с унищожително презрение.
Дейви не се чувстваше добре, макар че по-скоро би умрял, отколкото да го признае на Дора. Сега опиянението от бягството беше отминало и съвестта му започваше да дава признаци на пробуждане. В края на краищата, може би щеше да е по-добре, ако беше отишъл на неделното училище и на църква. Госпожа Линд може да беше властна, но в кухненския й долап винаги имаше кутия със сладки и тя не беше стисната. В този момент на неудобство Дейви си спомни, че когато си съдра новите панталони за училище миналата седмица, госпожа Линд ги беше закърпила красиво и не спомена нито дума на Марила за тях.
Но чашата с грехове на Дейви все още не беше пълна. Той щеше да открие, че едно прегрешение води след себе си друго, за да прикрие първото. Този ден обядваха с госпожа Линд и първото нещо, за което попита тя Дейви, беше:
— Днес целият ви клас ли беше на неделното училище?
— Да, госпожо — каза Дейви и преглътна. — Всички бяха там, освен един.
— Каза ли си златния цитат и катехизиса?
— Да, госпожо.
— Беше ли госпожа Малкълм Макфърсън на църква?
— Не зная. — Това поне беше истината, помисли си нещастният Дейви.
— Обявиха ли сбирката на дамите дарителки за следващата седмица?
— Да, госпожо.
— Ще има ли сбирка за молитви?
— Аз… не знам.
— Трябва да знаеш. Трябва да слушаш съобщенията по-внимателно. За какво говори господин Харви?
Дейви отпи припряно огромна глътка вода, погълна я заедно с последните пориви на съвестта. Той гладко изрецитира един стар златен цитат, научен преди няколко седмици. За щастие госпожа Линд престана да го разпитва, но Дейви не можа да се наслади на този обяд. Успя да изяде само една порция пудинг.
— Какво ти е? — попита искрено удивената госпожа Линд. — Да не си болен?
— Не — промърмори Дейви.
— Изглеждаш блед. По-добре да се пазиш от слънцето днес следобед — предупреди го госпожа Линд.
— Знаеш ли колко лъжи каза на госпожа Линд? — укори го Дора, когато останаха сами след обяда.
Дейви, разярен до отчаяние, се обърна злобно.
— Не знам и не ме е грижа — каза той. — Просто млъкни, Дора Кейт.
После горкият Дейви се оттегли в едно уединено кътче зад купа дърва, за да поразмишлява над пътя на грешниците.
Грийн Гейбълс беше потънал в тъмнина и тишина, когато Анн се прибра у дома. Не загуби време и веднага си легна, защото беше много уморена и й се спеше. Предишната седмица беше имало няколко увеселения в Авонлий, които продължиха до късните часове. Още преди да сложи глава на възглавницата, Анн заспа. Но точно тогава вратата на стаята й леко се отвори и един умолителен глас каза: „Анн“.