Анн мигновено изфабрикува една усмивка и си я сложи.
— Дайана, толкова съм зашеметена, че не мога да го осъзная… и не го разбирам. В моя разказ нямаше нито дума за… за… — Анн леко се запъна от думата. — … „бакпулвер“.
— О, аз я сложих вътре — каза Дайана, отново придобила смелост. — Беше лесно, като да мигнеш веднъж. Нали помниш сцената, в която Аврил прави кейк? Е, само уточних, че слага в него „Ролингс изпитания“, ето защо всичко се нареди така добре, и после, в последния абзац, където Пърсивал прегръща Аврил и казва: „Любима, прекрасните години, които ни предстоят, ще ни донесат сбъдването на мечтите ни в нашия дом“ — аз добавих: — В който никога няма да използваме друг бакпулвер, освен „Ролингс изпитания“.
— Ох — зяпна горката Анн, сякаш някой я беше полял със студена вода.
— И ти спечели двайсет и петте долара — продължи Дайана ликуващо. — Веднъж чух Присцила да казва, че „Канадска жена“ плаща само по пет долара на разказ!
Анн протегна омразното розово парче хартия с треперещи пръсти.
— Чекът е твой по право, Дайана. Ти си изпратила разказа и си направила промените. Аз… сигурно никога не бих го изпратила. Вземи чека.
— Достатъчно е да го видя със собствените си очи — каза Дайана усмихнато. — И честта да съм приятелка на носителката на наградата. Толкова се радвам за теб, Анн.
Анн прегърна Дайана и я целуна по бузата.
— Мисля, че ти си най-добрата и най-вярната приятелка на света, Дайана — каза тя с леко треперлив глас.
Дайана, поласкана и смутена, се оттегли, а горката Анн хвърли невинния чек в чекмеджето на бюрото си, сякаш това бяха пари, опръскани с кръв, и заплака от срам и наранена гордост. О, никога нямаше да може да го преживее — никога!
Гилбърт пристигна привечер, изпълнен с поздравления, защото се беше отбил в „Градинския склон“ и бе чул новината. Но поздравленията му застинаха на устните, като видя лицето на Анн.
— Анн, какво е станало? Очаквах да те намеря сияеща от възторг за спечелването на наградата „Ролингс изпитания“. Поздравявам те!
— О, Гилбърт, недей и ти — помоли го Анн с тон „и ти ли, Бруте“. — Мислех, че поне ти ще разбереш. Не виждаш ли колко е ужасно?
— Трябва да призная, че не. Каква е бедата?
— Всичко — изстена Анн. — Чувствам се така, сякаш съм опозорена завинаги. Как, мислиш, че би се почувствала една майка, ако завареше детето си татуирано с реклама за бакпулвер? Чувствам се точно така. Обичам горкия си малък разказ и вложих в него най-доброто от себе си. И е кощунство да го принизят до реклама за бакпулвер. Не си ли спомняш какво ни казваше професор Хамилтън в часовете по литература в „Куинс“? Казваше, че никога не трябва да пишем нито една дума поради низки и недостойни мотиви, а винаги да се придържаме към най-възвишените идеали. Какво би си помислил, ако чуеше, че съм написала разказ за реклама на „Ролингс изпитания“? А когато се разчуе в Редмънд! Помисли си как ще ме дразнят и ще ми се подиграват!
— Няма да стане така — каза Гилбърт, като се безпокоеше дали това, от което се притесняваше Анн, не беше мнението на онзи проклет третокурсник. — В Редмънд ще си помислят същото като мен — че ти, която си като девет десети от нас, не си разглезена с богатство на този свят и си решила да спечелиш пари по честен начин, за да си помогнеш през годината. Не виждам нищо низко или недостойно, нито смешно. Някои сигурно пишат литературни шедьоври, но междувременно трябва да се плащат таксите за квартира и обучение.
Този благоразумен и делови подход към случилото се ободри малко Анн. Най-малкото премахна страха й да бъде осмяна, макар че остана по-дълбоката рана от грубото посегателство върху идеалите й.
Шестнадесета глава
— Това е най-уютното място, което някога съм виждала, по-уютно е дори от дома ми — призна Филипа Гордън, като се оглеждаше възхитено.
Всички се бяха събрали след залез-слънце в голямата гостна в „Дома на Пати“. Анн и Присцила, Фил и Стела, леля Джеймисина, Ръждивко, Джоузеф, котката Сара, Гог и Магог. Сенките от огъня танцуваха на стените. Котките мъркаха. Една голяма ваза с хризантеми от парник, изпратени на Фил от една от жертвите й, блестяха в златистия полумрак като кадифени луни.
Бяха минали три седмици, откакто се настаниха, и всички смятаха, че експериментът е успешен. Първите две седмици след завръщането им бяха изпълнени с приятни вълнения: поставяне на домашните си богове, организиране на малкото си домакинство и съгласуване на различни мнения.