Анн не съжаляваше много, че напуска Авонлий, когато дойде време да се върнат в колежа. Последните няколко дни от ваканцията й не бяха приятни. Награденият разказ бе публикуван във вестниците на Острова. На тезгяха в магазина си господин Уилям Блеър бе наредил огромна купчина розови, зелени и жълти брошури с разказа, които раздаваше на всичките си клиенти. Той изпрати пакет авторски екземпляри на Анн, която веднага ги хвърли в печката. Унижението й бе въображаемо, защото хората от Авонлий смятаха за чудесно, че тя е спечелила наградата. Многобройните й приятели я гледаха с искрено възхищение. Малцината й врагове — с надменна завист. Джоузи Пай каза, че според нея Анн Шърли просто е преписала разказа. Със сигурност си спомняла, че го била чела в един вестник преди години. Семейство Слоун, които бяха разбрали или предполагаха, че Чарли е бил „отхвърлен“, казаха, че според тях тя няма с какво толкова да се гордее, всеки може да го направи, ако се опита. Леля Атоса каза на Анн, че с голямо съжаление чула за заниманията й с писане на романи. Никой роден и израснал в Авонлий не би го направил. Така ставало, когато се осиновявали сираци бог знае откъде с бог знае какви родители. Дори госпожа Рейчъл Линд изрази мрачно подозрение относно дали е уместно да се пише художествена литература, макар почти да се била примирила с това поради двайсет и пет доларовия чек.
— Поразително е какво плащат за такива лъжи значи — каза тя, наполовина гордо, наполовина строго.
Анн отдъхна, когато дойде времето за отпътуване. Беше много приятно завръщане в Редмънд, една умна, опитна второкурсничка с куп приятели, които да поздрави в щастливия ден на откриването на учебната година. Там бяха Прис, Стела, Гилбърт, Чарли Слоун, който изглеждаше по-наперен от всички досегашни второкурсници, Фил, все още неразрешила въпроса с Алек и Алонзо, и Муди Спърджън Макфърсън. Муди Спърджън бе преподавал в училище, откакто завърши „Куинс“, но майка му беше решила, че е крайно време да напусне и да посвети вниманието си как да стане свещеник. Горкият Муди Спърджън имаше лош късмет още в началото на колежанската си кариера. Половин дузина безжалостни второкурсници измежду съквартирантите му една нощ се нахвърлиха върху него и обръснаха половината му глава. Нещастният Муди Спърджън трябваше да ходи в този образ, докато отново му порасне коса. Той с горчивина каза на Анн, че понякога имал съмнения дали наистина е призван за свещеник.
Леля Джеймисина дойде чак когато момичетата приготвиха „Дома на Пати“ за нея. Госпожица Пати беше изпратила ключа на Анн с писмо, в което обясняваше, че Гог и Магог са прибрани в една кутия под леглото в стаята за гости, но че при нужда винаги можело да ги извадят. В послепис добавяше, че се надява момичетата да внимават при закачването на картини. Тапетите в гостната били сменени преди пет години и тя и госпожица Мария не искали да бъдат пробивани повече дупки в новите тапети, ако не било абсолютно наложително. За останалото напълно се доверяваше на Анн.
С каква радост момичетата подреждаха гнездото си! Както казваше Фил, все едно че се готвеха за сватба. Имаш удоволствието да създаваш дом, без да те безпокои съпруг. Всички бяха донесли със себе си по нещо за украса или за създаване на удобство в малката къща. Прис, Фил и Стела имаха изобилие от джунджурийки и картини, които по-късно продължиха да закачат според вкуса си, дръзко нарушавайки целостта на новите тапети на госпожица Пати.
— Ще запълним дупките, преди да напуснем, скъпа — тя никога няма да разбере — отвърнаха на протестите на Анн.
Дайана бе дала на Анн възглавница от борови иглици, а госпожица Ада — една чудесно избродирана възглавница. Марила беше изпратила голяма кутия с консерви и смътно беше загатнала за кошница с провизии за Деня на благодарността. Госпожа Линд подари на Анн юрган от разноцветни парчета и й зае още пет.
— Вземи ги — каза тя властно. — Може да ти влязат в работа. По-добре, отколкото да стоят заключени в онзи куфар на тавана и да ги ядат молците.
Молците никога не биха се осмелили да припарят до тези юргани, защото воняха на нафталин толкова силно, че трябваше да стоят окачени в градината на „Дома на Пати“ цели две седмици, преди да могат да ги внесат вътре. Аристократичният булевард „Спофърд“ рядко бе виждал такова зрелище. Киселият стар милионер, който живееше на „съседната врата“, дойде и поиска да купи юргана с великолепен червено-жълт десен на „лалета“, който госпожа Рейчъл бе дала на Анн. Той каза, че навремето майка му правела такива юргани и, дявол да го вземе, искал да получи един, за да му напомнял за нея. Анн не му го продаде, за голямо негово разочарование, но писа за всичко това на госпожа Линд. Извънредно поласканата дама отговори, че имала още един досущ като този, така че тютюневият крал в края на краищата си получи юргана и настоя да го постелят на леглото му, за погнуса на модерната му съпруга.