През зимата юрганите на госпожа Линд се оказаха много полезни. „Дома на Пати“, въпреки многобройните си достойнства, имаше и своите недостатъци. Всъщност беше доста студена къща. И когато настъпиха мразовитите нощи, момичетата с удоволствие се сгушиха под юрганите на госпожа Линд. Анн зае синята стая, за която бе закопняла от пръв поглед. Присцила и Стела се настаниха в голямата стая. Фил беше безкрайно щастлива и доволна в малката стаичка над кухнята. А леля Джеймисина трябваше да се задоволи със стаята на долния етаж до гостната.
Като се прибираше от Редмънд няколко дни след завръщането си, Анн усети, че хората я гледат със скрити, снизходителни усмивки. Анн с неудобство се зачуди какво става. Шапката й ли беше изкривена? Коланът ли беше разкопчан? Когато Анн извърна глава, за да разбере какво има, за пръв път видя Ръсти.
По петите й припкаше най-окаяният представител на котешкото племе, който някога бе виждала! Животното, отдавна преминало възрастта на малко котенце, изглеждаше отпуснато, слабо, невзрачно. И от двете му уши липсваха парчета, едното му око беше временно повредено, а едната му челюст беше комично подута. Що се отнася до цвета му, ако една черна котка се опърлеше добре и изцяло, резултатът щеше да е подобен на оттенъка на тънката, раздърпана, грозна козина на този бездомник.
Анн каза „пст!“, но котката не искаше да се махне. Докато тя стоеше на едно място, котаракът седеше на задните си крака и я гледаше укорително със здравото си око. Когато тя продължи пътя си, отново тръгна след нея. Анн се примири с компанията му, докато стигна до портата на „Дома на Пати“. Безмилостно я затръшна под носа му, като наивно предполагаше, че го вижда за последен път. Но когато след петнайсет минути Фил отвори вратата, на стъпалото седеше ръждивокафявият котарак. Нещо повече, той направо се стрелна вътре и скочи в скута на Анн с полуумолително, полутриумфално „мяу“.
— Анн — каза Стела строго. — Ти ли си собственичка на това животно?
— Не, не съм — запротестира Анн отвратена. — Това същество ме проследи до дома отнякъде. Не можах да се освободя от него. Ух, слез долу! Обичам порядъчните котки в разумни граници, но не обичам животинчета с цвят като твоя.
Писето обаче отказа да слезе долу. Хладнокръвно се сви на кълбо в скута на Анн и замърка.
— Очевидно те одобрява — разсмя се Присцила.
— Няма да ме одобри — каза Анн упорито.
— Горкото същество умира от глад — каза Фил състрадателно. — Костите му почти се броят под кожата.
— Добре, ще му дам да се наяде хубаво и после да си върви там, откъдето е дошъл — каза Анн решително.
Нахраниха котката и я изнесоха навън. На другия ден сутринта все още беше на прага. Продължи да седи на прага, като се втурваше вътре всеки път, щом отвореха вратата. Хладният прием нямаше никакво въздействие върху него, той не забелязваше никого, освен Анн. Момичетата го хранеха от състрадание, но когато мина една седмица решиха, че трябва да се направи нещо. Външният вид на котката се беше подобрил. Окото и бузата му си бяха възвърнали нормалния вид. Вече не беше толкова слаб. Бяха го видели да мие муцуната си.
— Но въпреки всичко, не можем да го оставим тук — каза Стела. — Леля Джимси ще дойде другата седмица и ще донесе със себе си котката Сара. Не можем да държим две котки. А ако го направим, това ръждиво кожухче непрекъснато ще се бие с котката Сара. Той е боец по природа. Снощи се сражава в решаваща битка с котката на тютюневия крал и й нанесе пълен разгром с кавалерия, пехота и артилерия.
— Трябва да се отървем от него — съгласи се Анн, като мрачно гледаше към обекта на обсъждането, който мъркаше на килимчето пред камината с изражение на овча кротост. — Но въпросът е как? Как могат четири беззащитни жени да се отърват от котарак, който не желае да се отърват от него?
— Трябва да го упоим с хлороформ — каза Фил бързо. — Това е най-хуманният начин.
— Коя от нас знае нещо за упояване на котка с хлороформ? — попита Анн унило.
— Аз, мила. Това е едно от малкото ми — печално малко — полезни умения. Отървала съм се от няколко котки у дома. Вземаш котката сутринта и й даваш хубава закуска. После вземаш стар чувал от зебло — има едни при задната врата — слагаш котката в него и го покриваш с дървена кутия. После вземаш бутилка с хлороформ от две унции, махаш й тапата и я пъхаш под ръба на кутията. Слагаш тежест върху кутията и я оставяш така до вечерта. Котката ще бъде мъртва, кротко свита на кълбо, сякаш е заспала. Никаква болка, никакво боричкане.