Нямам повече новини. Ето шест целувки: хххххх.
Дора изпраща една. Ето нейната: х.
Твой любящ приятел
Дейвид Кейт
P. S. Анн, кой беше бащата на дявола? Искам да знам.
Осемнадесета глава
Когато дойдоха коледните празници, момичетата от „Дома на Пати“ се разпръснаха по родните си домове, но леля Джеймисина предпочете да остане.
— Не мога да отида никъде, където съм поканена, с тези три котки — каза тя. — Няма да оставя бедните същества сами тук за почти три седмици. Ако имахме свестни съседи, които да ги хранят, бих ги оставила, но на тази улица няма други, освен милионери. Затова оставам тук и ще поддържам „Дома на Пати“ топъл за вас.
Анн се завърна у дома с радост и очаквания, които не се сбъднаха напълно. Тя завари Авонлий скован от ранна и люта зима, каквато дори „най-старите жители“ не можеха да си спомнят. Грийн Гейбълс беше буквално притиснат от огромни преспи. Почти всеки ден имаше свирепа буря, дори в хубавите дни вятърът не преставаше. В момента, в който разчистеха пътищата, те отново биваха затрупвани. Беше почти невъзможно човек да се придвижва. Три вечери подред ОПСА се опита да организира празненство в чест на студентите от колежа, но всяка вечер бурята бе толкова страшна, че никой не успяваше да отиде. Анн, въпреки любовта и лоялността си към Грийн Гейбълс, не преставаше да мисли с копнеж за „Дома на Пати“, за уютната му отворена камина, за веселите очи на леля Джеймисина, за трите котки, за жизнерадостното бърборене на момичетата, за приятните петъчни вечери, когато приятелите от колежа се отбиваха да поприказват за тъжни и за весели неща.
Анн беше самотна. През празниците Дайана стоеше затворена у дома с много лош пристъп на бронхит. Тя не можеше да идва в Грийн Гейбълс и Анн рядко успяваше да се добере до „Градинския склон“, защото старият път през Омагьосаната гора беше непроходим от преспи, а дългият път по замръзналото Езеро на бляскавите води беше почти толкова лош. Руби Гилис спеше в покритото с бяла пелена гробище. Джейн Андрюс преподаваше в училище в западните прерии. Гилбърт със сигурност още й беше верен и наминаваше в Грийн Гейбълс всяка вечер, когато беше възможно. Но посещенията на Гилбърт не бяха като някогашните. Анн почти се страхуваше от тях. Беше доста смущаващо да го погледне по средата на внезапно мълчание и да види, че лешниковите очи на Гилбърт са вперени в нея с недвусмислен израз. А по-смущаващо бе да усети, че силно се изчервява и се стеснява от погледа му, сякаш… е, беше много неудобно. На Анн й се искаше да е пак в „Дома на Пати“, където винаги имаше още някой, който да балансира деликатното положение.
Обаче Дейви беше напълно щастлив. Правеше му удоволствие да излиза сутрин и да разчиства пътеките до кладенеца и кокошарника. Той възхваляваше деликатесите за Коледа, които Марила и госпожа Линд се надпреварваха да приготвят за Анн. Четеше една увлекателна приказка в книга от училищната библиотека за чуден герой, който сякаш беше надарен с магическата способност да се забърква в неприятности, от които обикновено го спасяваше земетресение или изригване на вулкан. Те го измъкваха невредим от премеждията, които завършваха с бляскав край.
— Казвам ти, тази история е екстра, Анн — заяви той в екстаз. — Предпочитам да чета нея, отколкото Библията.
— Така ли? — усмихна се Анн.
Дейви я погледна с любопитство.
— Не изглеждаш възмутена, Анн. Госпожа Линд беше ужасно шокирана, когато й го казах.
— Дейви, според мен напълно естествено е едно деветгодишно момче да чете с по-голямо удоволствие история с приключения, отколкото Библията. Но когато пораснеш, надявам се, че ще разбереш колко чудесна книга е Библията.
— О, мисля, че някои части от нея са хубави — съгласи се Дейви. — Онази история за Йосиф — екстра е. Но ако бях на мястото на Йосиф, нямаше да простя на братята си. Никакви такива, Анн. На всичките бих отрязал главите. Госпожа Линд страшно побесня, когато й казах това, затвори Библията и каза, че повече няма да ми чете от нея, ако говоря така. Затова вече не говоря, когато я чете в неделя следобед. Само си мисля за разни неща и ги казвам на Милти Болтър на другия ден в училище. Разказах на Милти историята за Илия и мечките и той толкова се уплаши, че оттогава не се е присмивал на плешивата глава на господин Харисън. Има ли мечки на Остров Принц Едуард, Анн? Искам да знам.