— Джонас те харесва по-скоро заради големите ти кафяви очи и къдравата ти усмивка, отколкото заради всичкия ти мозък под къдриците — каза Анн.
— Когато бях младо момиче, се смяташе, че не подобава на една дама да знае нещо по математика — каза леля Джеймисина. — Но времената са се променили. Не зная дали е за добро. Можеш ли да готвиш, Фил?
— Не, никога през живота си не съм готвила нищо, освен джинджифилов сладкиш с мед, а и той беше същински провал.
В средата на март пристигна писмо от госпожица Пати Спофърд, в което се казваше, че тя и госпожица Мария са решили да останат в чужбина още една година.
„Момичета, можете да живеете в «Дома на Пати» и следващата зима“, пишеше тя. „Мария и аз ще прескочим до Египет. Искам да видя Сфинкса, преди да умра.“
— Представете си тези две дами: „да прескочат до Египет“! Чудя се дали няма да плетат, докато разглеждат Сфинкса — засмя се Присцила.
— Толкова се радвам, че ще можем да запазим „Дома на Пати“ за още една година — каза Стела. — Страхувах се, че ще се върнат. И тогава нашето прекрасно гнезденце тук щеше да се разтури, а ние, бедните голишарчета, щяхме отново да бъдем изхвърлени в света на пансионите.
— Излизам да се поразтъпча в парка — обяви Фил и хвърли книгата си. — Мисля, че когато стана на осемдесет години, ще се радвам, че тази вечер съм излязла на разходка в парка.
— Какво искаш да кажеш? — попита Анн.
— Ела с мен и ще ти кажа, скъпа.
По време на разходката те уловиха всичките загадки и магии на мартенската вечер, която сякаш водеше направо в сърцето на тъмночервен, преливащ зимен залез.
— Бих отишла вкъщи и бих написала едно стихотворение, ако знаех как — заяви Фил, като спря на едно открито място, където розовата светлина покриваше на петна зелените върхове на боровете. — Тук всичко е толкова прекрасно — тази величествена бяла тишина и онези тъмни дървета, сякаш винаги замислени.
— „Горите са били първите храмове на боговете“ — цитира Анн с благоговение. — Човек не може да не чувства благоговение и страхопочитание на такова място. Винаги когато се разхождам сред боровете, се усещам толкова близо до Него.
— Анн, аз съм най-щастливото момиче на света — призна Фил изведнъж.
— Значи господин Блейк най-после те е помолил да се омъжиш за него? — каза Анн спокойно.
— Да. А аз кихнах три пъти, докато ми искаше ръката. Не е ли ужасно? Но казах „да“ още преди да свърши — толкова ме беше страх, че може да промени намерението си и да спре. Аз съм безумно щастлива. Не мога да повярвам, че Джонас ще обикне мен, лекомислената.
— Фил, ти всъщност не си лекомислена — каза Анн сериозно. — Ти имаш мила, вярна, женска душа. Защо я криеш?
— Не мога иначе, кралице Анн. Но Джонас знае какво съм в действителност и ме обича с лекомислието ми и всичко останало. И аз го обичам. Никога през живота си не съм била толкова изненадана, както когато открих, че го обичам. Никога не бях мислила за възможно да се влюбя в грозен мъж. Представи си, да се огранича само до един-единствен поклонник. И то на име Джонас!
— А какво ще стане с Алек и Алонзо?
— О, на Коледа им казах, че не мога да се омъжа за нито един от двамата. Те се почувстваха толкова зле, че аз плаках и за двамата, направо ревах. Но знаех, че на света има само един човек, за когото някога можех да се омъжа. Прекрасно е да се чувстваш толкова сигурна и да знаеш, че това е твоята собствена увереност, а не нечия друга.
— Мислиш ли, че ще можеш да я запазиш?
— Да поддържам решението си ли? Не зная, Джо ми даде чудесно правило. Когато съм объркана, просто да направя това, което ще искам да направя, когато стана на осемдесет години.
— Какво ще кажат баща ти и майка ти?
— Татко няма да каже нищо. Той смята за правилно всичко, което върша. Но мама ще каже. Накрая всичко ще е наред.
— Ще трябва да се откажеш от доста неща, които винаги си имала, щом се омъжиш за господин Блейк, Фил.
— Но ще имам него.
— И това е момичето, което никога нямаше да се омъжи за мъж, който не е богат — обясни Анн на младия бор.
— Не ми напомняй за младежките грешки. Ще съм бедна с такава радост, с каквато бях богата. Ще видиш. Ще се науча да готвя и да шия рокли. Научих се да пазарувам в „Дома на Пати“ и веднъж цяло лято обучавах един клас от неделното училище. Леля Джеймисина казва, че ще съсипя кариерата на Джо, ако се омъжа за него. Но няма. Зная, че нямам много здрав разум или уравновесеност, но имам нещо по-добро — способността да карам хората да ме харесват.