— Сигурно и учат по малко — каза усмихнато Марила.
— Скъпа моя — изсумтя госпожа Рейчъл. — Както и да е, мисля, че Анн ще се справи. Никога не е имала склонност към флиртове. Но тя не оценява напълно Гилбърт, ето какво. О, познавам момичетата! Чарли Слоун също е полудял по нея, но никога не бих я посъветвала да се омъжи за някой Слоун. Разбира се, семейство Слоун са добри, честни, почтени хора. Но каквото и да си говорим, те са Слоунови.
Марила кимна. За някой външен човек твърдението, че Слоунови са си Слоунови, може да не беше много блестящо, но тя разбираше. Във всяко село има такова семейство — може да бяха добри, честни, почтени хора, но си бяха и винаги щяха да си останат Слоунови, каквото и да правеха.
Гилбърт и Анн, в щастливо неведение, че бъдещето им беше уредено по споменатия начин от госпожа Рейчъл, бавно се разхождаха през сенките на Омагьосаната гора. Отвъд ожънатите хълмове се грееха на кехлибарения блясък на залеза под бледото, ефирно небе в розово и синьо. Смърчовите горички в далечината бяха оцветени в бронзово и дългите им сенки ограждаха планинските ливади. Но в мелодията проникваха нотките на есента.
— Сега тази гора наистина е омагьосана от старите спомени — каза Анн, като се наведе да откъсне клонче папрат, избеляло до восъчна белота от скрежа. — Сякаш малките момичета Дайана и аз още си играем тук и седим до потока „Бълбукането на дриада“ в здрача, на среща с призраците. Знаеш ли, никога не съм могла да се изкача по тази пътека в мрака, без да почувствам за малко старата уплаха и изтръпване. Имаше едно особено страшно привидение, което си бяхме измислили — призракът на убито дете, което пълзи зад теб и докосва ръката ти със студените си пръсти. Признавам, че до ден-днешен не мога да престана да си представям леките му, прокрадващи се стъпки зад мен, когато идвам тук, след като се стъмни. Не ме е страх от Бялата дама или от мъжа без глава, или от скелетите, но ми се ще никога да не си бях представяла, че съществува призракът на това бебе. Колко ядосани бяха Марила и госпожа Бари от тази работа — завърши Анн, като се смееше на спомените.
Горите в горната част на блатото бяха пълни с пурпурни просеки, опасани с есенни паяжини. След като отминаха тъмен пасаж чепати смърчове и осеяна с кленове топла слънчева долина, те намериха „нещото“, което търсеше Гилбърт.
— А, тук е — каза той с удовлетворение.
— Ябълково дърво — и толкова далече! — възкликна Анн възхитено.
— Да, истинско ябълково дърво с ябълкови плодове, и тук, тъкмо в средата между борове и букове, на една миля от която и да е градина. Миналата пролет бях тук и го намерих, цялото побеляло от цветове. Реших да се върна през есента и да видя дали има ябълки. Виж, цялото е отрупано. Изглеждат добре — светлокафяви като зимни ябълки, но с тъмночервени страни. Повечето диви плодове са зелени и непривлекателни.
— Предполагам, че се е прихванало преди години от някоя случайно хвърлена семка — каза Анн замечтано. — И как е растяло, цъфтяло и връзвало тук, само сред непознати, смело и решително!
— Тук има едно паднало дърво, покрито с мъх. Седни, Анн — ще послужи за горски трон. Ще се покатеря за малко ябълки. Всичките растат високо — дървото е трябвало да си пробива път към светлината.
Ябълките се оказаха вкусни: имаха някакъв див, възхитителен дъх, който не притежаваше нито една узряла в градина ябълка.
— Дори фаталната райска ябълка не би могла да има такъв рядък вкус — отбеляза Анн. — Но вече е време да се прибираме. Виж, преди три минути падна здрач, а сега е изгряла луната. Колко жалко, че изпуснахме момента на промяната. Но такива моменти са неуловими, предполагам.
— Хайде да се върнем покрай блатото и да стигнем до дома по Пътеката на влюбените. Още ли се чувстваш толкова разстроена, колкото беше когато тръгнахме, Анн?
— Не. Тези ябълки бяха като манна небесна за гладната душа. Чувствам, че в Редмънд ще ми хареса и ще прекарам там чудесно четирите години.
— И след тези четири години — какво?
— О, има друг завой на пътя, след като е изминат — отвърна Анн непринудено. — Нямам представа какво има зад него — и не искам да знам. По-хубаво е да не знаеш.