— Цяло лято ли ще бъдеш в Авонлий? — попита Гилбърт.
— Не. Следващата седмица заминавам на изток във Вали Роуд. Естър Хейторн иска да преподавам вместо нея през юли и август. Знаеш ли, започвам да се чувствам малко като чужденка в Авонлий. Натъжава ме, но е истина. Виждам много деца, станали големи момчета и момичета — същински млади мъже и жени — през последните две години. Половината от учениците ми са пораснали. Чувствам се ужасно стара, като ги срещам по места, където ходехме ти, аз и нашите приятели.
Анн се разсмя и въздъхна. Усещаше се зряла и разумна. Което показваше колко е млада.
— „Така преминава светът“ — каза Гилбърт буквално и леко разсеяно.
Анн се чудеше дали той не си мисли за Кристин.
Тридесета глава
Анн слезе от влака на гарата на Вали Роуд и се огледа дали някой не беше дошъл да я посрещне. Щеше да живее в квартира при някоя си госпожица Джанет Суит. Единствената особа, която се забелязваше наоколо, беше една възрастна жена, която седеше във файтон с натрупани около нея пощенски чували. Беше доста масивна. Лицето й бе кръгло и червено като пълна луна и почти без черти. Носеше тясна, черна кашмирена рокля, малка прашна шапка от черна слама с жълта панделка и с избелели ръкавици от черна дантела.
— Хей ти — извика тя и размаха камшика си към Анн. — Ти ли си новата учителка на Вали Роуд?
— Да.
— Така си и мислех. Вали Роуд е известен с хубавите си учителки, точно както Милърсвил с безличните. Тази сутрин Джанет Суит ме помоли да те посрещна. Аз й казах: „Бога ми, дано няма нищо против малко да се посмачка. Тази моя бричка е твърде малка за пощенските чували, а аз съм по-яка от Томас!“. Само почакай, госпожице, докато преместя малко тези чували и ще те кача някак си. До Джанет има само две мили. Ратаят на съседите й ще дойде за куфара ти довечера. Казвам се Скинър — Амелия Скинър.
Анн беше надлежно настанена, като се усмихваше на себе си по време на процедурата.
— Тръгвай, черна кранто — изкомандва госпожа Скинър и взе юздите в пухкавите си ръце. — Това е първият ми тур с пощата. Томас искаше днес да си прекопае ряпата, затова ме помоли да дойда. Закусих на крак и тръгнах. Някак си ми харесва. Разбира се, доста е скучно. През част от времето стоя и мисля, а през останалата част — само си седя. Тръгвай, черна кранто. Ще ми се да се прибера рано. Томас е страшно самотен, когато ме няма. Женени сме отскоро.
— О! — каза Анн учтиво.
— Само от един месец. Томас страшно ме ухажваше. Беше наистина романтично.
Анн се опита да си представи госпожа Скинър в романтична история, но не успя.
— О! — повтори тя.
— Да. Виж, имаше още един мъж, който ме искаше. Тръгвай, черна кранто. Толкова дълго бях вдовица, че хората се отказаха да чакат пак да се омъжа. Но когато дъщеря ми — тя е учителка като теб — отиде на запад да преподава, се почувствах наистина самотна и нямах нищо против идеята. После Томас започна да идва, също и другият — Уилям Обадайя Сиймън му беше името. Дълго време не можех да реша кого от тях да взема, а те продължаваха да идват и да идват, аз пък продължавах да се безпокоя. Виж, У. О. беше богат — имаше хубава къща и живееше нашироко. Беше по-добрата партия. Тръгвай, черна кранто.
— Защо не се омъжихте за него? — попита Анн.
— Ами виж, той не ме обичаше — отвърна тържествено госпожа Скинър.
Анн разтвори широко очи и погледна госпожа Скинър. Но на лицето на дамата нямаше и следа от ирония. Очевидно госпожа Скинър не виждаше нищо смешно в собствената си съдба.
— Беше вдовец от три години и сестра му поддържаше домакинството. После тя се омъжи и той просто искаше някой да се грижи за къщата му. Струваше си да търси, забележи. Къщата е хубава. Тръгвай, черна кранто. А пък Томас беше беден и всичко, което можеше да се каже за неговата къща, беше, че от покрива не капе в сухо време, макар че изглежда живописно. Но виж, обичах Томас и пет пари не давах за У. О. Затова спорех със себе си. „Сара Кроу“, казвах си аз, по баща съм Кроу, „можеш да се омъжиш за своя богат мъж, ако искаш, но няма да си щастлива. Хората не могат да живеят заедно на този свят без малко любов. По-добре да се обвържеш с Томас, защото той те обича и ти го обичаш и нищо друго не е важно.“ Тръгвай, черна кранто. И така, казах на Томас, че го вземам. По време на приготовленията за сватбата не смеех да мина покрай дома на У. О., защото ме беше страх, че гледката на красивата му къща ще ме разколебае. Но сега вече не мисля за всичко това и съм добре и щастлива с Томас. Тръгвай, черна кранто.