— Как го прие Уилям Обадайя? — попита Анн.
— Е, вдигна малко врява. Но сега посещава една мършава стара мома в Милърсвил и мисля, че тя бързо ще се съгласи да го вземе. Ще му бъде по-добра съпруга, отколкото първата. У. О. навремето не искаше да се жени за нея. Той й поиска ръката, защото това беше волята на баща му, като мечтаеше единствено тя да каже „не“. Но, забележи, тя каза „да“. Това беше трудно положение. Тръгвай, черна кранто. Тя беше голяма къщовница, но ужасно стисната. Носи едно и също боне осемнайсет години. После си купи ново и У. О. я срещна на пътя и не я позна. Тръгвай, черна кранто. Чувствам, че съм се спасила на косъм. Можех да се омъжа за него и щях да бъда най-нещастната, като бедната ми братовчедка Джейн Ан. Джейн Ан се омъжи за богат мъж, към когото нямаше никакви чувства, но не живее като куче. Миналата седмица ми дойде на гости и ми каза: „Сара Скинър, завиждам ти. По-скоро бих живяла в малка колиба край пътя с мъж, когото обичам, отколкото в моята голяма къща с мъжа, когото имам“. Съпругът на Джейн Ан не е толкова лош, макар че е толкова опак, та носи кожух, когато термометърът показва деветдесет. Единственият начин да се справиш с него е да го убедиш да направи обратното. Но никоя любов не може да заглади нещата и това е жалко съществование. Тръгвай, черна кранто. Това, в падината, е къщата на Джанет. Нарича я „Крайпътната“. Доста живописна е, нали? Измъквай се от тези пощенски чували, с които си затрупана.
— Пътуването с вас беше много приятно — каза Анн откровено.
— Върви сега! — каза госпожа Скинър, силно поласкана. — Ще го кажа на Томас. Той страшно се радва, когато получа комплимент. Тръгвай, черна кранто. Ето, пристигнахме. Надявам се, че ще се чувстваш добре в училището, госпожице. Има пряк път дотам през блатото, зад къщата на Джанет. Ако минаваш по него, бъди много внимателна. Затънеш ли в тази черна кал, ще те засмуче надолу и никога вече няма да те видят и чуят чак до Второто пришествие, както кравата на Адам Палмър. Тръгвай, черна кранто.
Тридесет и първа глава
Анн Шърли до Филипа Гордън
Поздравление
Е, мила, крайно време е да ти пиша. Ето ме тук, още веднъж назначена за селска учителка във Вали Роуд, на квартира в „Крайпътната“, дома на госпожица Джанет Суит. Джанет е добра душа и изглежда много добре. Висока, но не твърде много. Добре сложена, с външен вид на спестовница, без да е прекалено щедра дори в теглото си. Носи кок от мека кестенява коса, има слънчево лице с розови бузи и големи мили очи като сини незабравки. Тя е една от онези възхитителни старомодни готвачки, които не ги е грижа, че ще съсипят храносмилането ти, ако ти дават пирове с тлъсти храни.
Аз я харесвам. И тя ме харесва. Изглежда, защото е имала сестра на име Анн, която умряла млада.
— Наистина се радвам да те видя — каза тя оживено, когато влязох в двора й. — Божичко, изобщо не изглеждаш така, както си те представях. Бях сигурна, че си с черна коса. Сестра ми Анн беше тъмна. А пък ти си червенокоса!
За няколко минути си помислих, че няма да харесам Джанет толкова, колкото си бях представяла. Какво че нарече косата ми червена? Вероятно думата „кестенява“ изобщо не съществува в речника на Джанет.
„Крайпътната“ е приятно местенце. Къщата е малка и бяла, построена е в чудесна падинка встрани от пътя. Между пътя и къщата има овощна градина и градина с цветя, смесено. Пътечката до предната врата е оградена с големи песъчарки — Джанет ги нарича „кравешки копита“. Над портата има диво грозде, а на покрива — мъх. Моята стая е чисто, малко убежище „до вестибюла“, достатъчно голяма, за да се поберем леглото ми и аз. Над леглото откъм главата ми има картина с Робърт Бърнс, застанал на гроба на шотландката Мери, закрит от огромна плачеща върба. Лицето на Роби е толкова скръбно, затова не е чудно, че имам кошмари. През първата нощ, след като пристигнах, сънувах, че не мога да се смея.
Гостната е малка и чиста. Единственият й прозорец е така закрит от огромна върба, че стаята прилича на пещера със смарагдов мрак. На столовете има чудесни покривчици, а на пода килимчета във весели цветове. Книгите и картите са внимателно подредени върху кръгла маса, а на поставката над камината има вази със сухи цветя. Между вазите се мъдри весела колекция от погребални табелки — общо пет, отнасящи се съответно за бащата и майката на Джанет, за брат й, за сестра й Анн и за един ратай, който някога умрял тук! Ако изведнъж полудея, докато съм тук, „всички присъстващи да знаят“, че това са ми причинили погребалните табелки.