Но всичко е прекрасно, както й казах. Джанет ме обича за това, точно както мрази горката Естър, защото Естър била казала, че толкова много сянка е нехигиенична и се била възпротивила да спи на пухено легло. Аз пък обожавам пухени легла и колкото по-нехигиенични и пухени са те, толкова повече ги обожавам. Джанет казва, че е голяма утеха, като ме гледа да ям. Тя се била страхувала, че ще бъда като госпожица Хейторн, която не искала да яде нищо друго, освен плодове и топла вода на закуска и се опитала да накара Джанет да не готви пържено. Естър е мило момиче, но е много капризна. Бедата е, че няма достатъчно въображение и че е склонна към лошо храносмилане.
Джанет ми каза, че мога да използвам гостната, когато ме посети някой млад мъж! Не мисля, че ще имам много посетители. Още не съм виждала нито един млад мъж във Вали Роуд, освен ратая на съседите — Сам Толивър, много висок, възслаб младеж с коса като кълчища. Наскоро намина една вечер и седя около час на градинската ограда, близо до предната врата, където Джанет и аз бродирахме. Единствените забележки, които се осмели да направи, бяха: „Вижте ментата, госпожице! Хубава е против настинка — ментата“ и: „Колко много скакалци има тази вечер“.
Но тук има една любовна история. Сякаш късметът ми е да се забърквам, повече или по-малко, в любовните истории на възрастните. Господин и госпожа Ирвинг винаги казват, че съм ги събрала. Госпожа Стивън Кларк от Кармъди настоятелно твърди, че ми е безкрайно благодарна за една идея, която сигурно някой друг щеше да й даде, ако не й я бях дала аз. Въпреки че според мен Людовик Бързия наистина никога нямаше да напредне извън кроткото ухажване, ако аз не бях помогнала на него и на Теодора Дикс.
В настоящата история аз съм само един пасивен зрител. Веднъж се опитах да помогна и причиних страхотна бъркотия. Така че няма повече да се намесвам. Ще ти разкажа всичко, когато се срещнем.
Тридесет и втора глава
Вечерта на първия четвъртък от пребиваването на Анн във Вали Роуд Джанет я покани на молитвено събрание. Джанет цъфтеше като роза, че ще ходи на това събрание. Носеше бледосиня муселинена рокля, напръскана с виолетки, с повече волани, отколкото някой би могъл да си представи, и бяла сламена шапка с розови кори и три щраусови пера. Анн беше изумена. По-късно откри причината Джанет да се натъкми така — причина, стара като света.
Молитвените събрания във Вали Роуд изглеждаха по същество женски. Присъстваха трийсет и две жени, две момчета — юноши, и един-единствен мъж, освен пастора. Анн усети, че изучава този мъж. Той не беше нито хубав, нито млад, нито елегантен. Имаше забележително дълги крака. Затова трябваше да ги държи подгънати под стола си, за да не му пречат, а раменете му бяха смъкнати. Ръцете му бяха големи, косата му — неподстригана, а мустаците му — рошави. Анн си помисли, че харесва лицето му: беше мило, честно и нежно. Имаше и още нещо в него — на Анн й бе трудно да определи точно какво. Най-накрая стигна до заключението, че този мъж е страдал и е бил силен и че това е изписано на лицето му. Мъж, който би стигнал до крайности, ако се наложеше, но щеше да продължи да изглежда приветлив, докато наистина не започнеше да се смущава.
Когато свърши молитвеното събрание, този мъж дойде при Джанет и каза:
— Мога ли да те изпратя до дома, Джанет?
Джанет го хвана за ръката — „толкова скромно и стеснително, сякаш не беше на повече от шестнайсет и за пръв път я придружаваха до дома“, разказваше по-късно Анн на момичетата в „Дома на Пати“.
— Госпожице Шърли, разрешете ми да ви представя господин Дъглас — каза тя сковано.
Господин Дъглас кимна:
— Гледах ви по време на молитвеното събрание, госпожице, и си мислех какво добро малко момиче сте.
Такова изказване от деветдесет и девет души от сто би обезпокоило страшно Анн. Но начинът, по който го каза господин Дъглас, я накара да почувства, че е получила голям и приятен комплимент. Тя му се усмихна благодарно и деликатно изостана назад по осветения от луната път.
Значи Джанет имаше обожател! Анн беше възхитена. Джанет щеше да стане образцова съпруга — весела, икономична, търпелива и кралица на готвенето. Би било непростима загуба от страна на природата да я остави завинаги стара мома.