Тя и Фил тръгнаха заедно към Редмънд. Анн вървеше мълчаливо, Фил бърбореше за хиляди неща. Внезапно каза:
— Днес чух, че годежът на Гилбърт Блайт с Кристин Стюарт ще бъде обявен веднага след промоцията. Чувала ли си нещо за това?
— Не — каза Анн.
— Мисля, че е истина — внимателно каза Фил.
Анн не отговори. Усети, че лицето й пламва в тъмнината. Тя пъхна ръката си под яката и хвана златната верижка. С едно енергично завъртане я изтръгна. Анн натика скъсаната верижка в джоба си. Ръцете й трепереха, а очите я засмъдяха.
Тя бе най-веселата от празнуващите тази вечер и без съжаление каза на Гилбърт, че тефтерчето й е запълнено, когато дойде да я покани на танц. По-късно, когато седеше с момичетата пред догарящите въглени в „Дома на Пати“ и когато прогонваха пролетния хлад от сатенените си кожи, нито една от тях не бърбореше по-игриво от Анн за събитията през изминалия ден.
— Муди Спърджън Макфърсън дойде вечерта, след като бяхте излезли — каза леля Джеймисина, която беше останала да поддържа огъня. — Той не знаеше за бала на дипломантите. Това момче трябва да спи с гумена превръзка на главата си, за да приучва ушите си да не стърчат. Някога имах един обожател, който го правеше и постигна задоволителен резултат. Аз му го предложих и той прие съвета ми, но никога не ми прости.
— Муди Спърджън е много сериозен младеж — прозина се Присцила. — Той се занимава с по-важни неща от ушите си. Ще става свещеник, както знаете.
— Е, надявам се, че Господ няма специални изисквания към човешките уши — каза леля Джеймисина важно и престана да критикува Муди Спърджън. Тя имаше дълбока почит към расото!
Тридесет и осма глава
— Представете си, след една седмица ще бъда в Авонлий — прекрасна мисъл — каза Анн и се наведе над сандъка, в който опаковаше юрганите на госпожа Рейчъл Линд. — Представете си, след една седмица ще си отида завинаги от „Дома на Пати“ — ужасна мисъл!
— Чудя се дали призракът на смеха ни ще отеква в моминските сънища на госпожица Пати и госпожица Мария — размишляваше Фил.
Госпожица Пати и госпожица Мария се завръщаха у дома, след като бяха обиколили повече от половин земно кълбо.
„Ще се върнем през втората седмица на май“, пишеше госпожица Пати. „Очаквам, че «Домът на Пати» ще ми изглежда доста малък след Залата на кралете в Карнак, но никога не съм обичала да живея в големи къщи. И ще се радвам, че пак съм си у дома. Когато започнеш да пътуваш на стари години, си склонен да прекаляваш, защото знаеш, че не ти остава много време, и това ти става навик. Страхувам се, че Мария никога вече няма да бъде толкова доволна.“
— Ще оставя тук сънищата и мечтите си, за да ги даря на следващите, които ще дойдат — каза Анн, като оглеждаше синята стая тъжно — хубавата си синя стая, където беше прекарала три толкова щастливи години.
— Аз мисля — каза Фил, — че една стая, където човек мечтае, тъгува, весели се и живее, остава неразривно свързана с тези дейности и получава свой собствен облик. Сигурна съм, че ако дойда в тази стая след петдесет години, тя ще ми се обади с „Анн, Анн!“. Колко хубави дни прекарахме тук, скъпа! Какви разговори, шеги и приятни вечеринки с приятели! О, господи! През юни ще се омъжа за Джо и зная, че ще бъда безкрайно щастлива. Но тъкмо сега чувствам, че ми се ще този прекрасен живот в Редмънд да продължава вечно.
— И аз съм достатъчно неразумна тъкмо сега и желая същото — призна Анн. — Каквито и чудесни радости да ни споходят в бъдеще, никога вече няма да имаме същия възхитителен, безгрижен живот, който имахме тук. Той свърши завинаги, Фил.
— Какво ще правиш с Ръждивко? — попита Фил, когато глезеното котенце тихо се промъкна в стаята.
— Ще го взема у дома със себе си, както и Джоузеф и котката Сара — обяви леля Джеймисина.
— Жал ми е да се разделя с Ръждивко — каза Анн със съжаление. — Но няма смисъл да го вземам в Грийн Гейбълс. Предложиха ми директорското място на гимназията в Съмърсайд.
— Ще приемеш ли? — попита Фил.
— Аз… аз още не съм решила.
Фил кимна с разбиране. Естествено, Анн не можеше да прави планове, преди да получи предложение от Рой. Той щеше да го направи скоро — в това нямаше съмнение. Нямаше съмнение също и че Анн ще отговори с „да“, когато й поиска ръката. Самата Анн гледаше на положението на нещата с почти ненарушимо задоволство. Тя беше дълбоко влюбена в Рой. Макар че наистина не беше това, което си беше представяла за любовта. Но Рой беше мило момче и те щяха да бъдат щастливи заедно, дори някое неопределено увлечение да липсваше в живота им. Когато вечерта дойде Рой и покани Анн на разходка в парка, всички в „Дома на Пати“ знаеха какво е дошъл да каже. И всички знаеха или мислеха, че знаят, какъв ще бъде отговорът на Анн.