— Няма много други новини, освен онези, за които ти писахме — каза госпожа Линд. — Сигурно не знаеш, че Саймън Флетчър си счупи крака миналата седмица. Майка му имаше навика да става по време на молитвено събрание, да казва всички пакости на децата си и да иска да се молим за тях. Разбира се, това ги вбесяваше и те ставаха все по-лоши и по-лоши.
— Не си казала на Анн новината за Джейн — напомни Марила.
— О, Джейн — намръщи се госпожа Линд. — Джейн Андрюс се завърна от Запада миналата седмица. Ще се омъжва за милионер от Уинипег. Можеш да бъдеш сигурна, че госпожа Хармън, без да губи време, ми го разказа надълго и нашироко.
— Милата стара Джейн, толкова се радвам — каза Анн сърдечно. — Тя заслужава хубав живот.
— О, не казвам нищо против Джейн. Тя е доста добро момиче. Но не принадлежи към класата на милионерите и ще откриеш, че този мъж няма с какво друго да бъде препоръчан, освен с парите си, ето какво. Госпожа Хармън казва, че той е англичанин, който е спечелил парите си в мините, но аз смятам, че ще се окаже янки. Сигурно има пари, защото обсипа Джейн с бижута. Годежният й пръстен е букет от диаманти, толкова големи, че изглеждат като лейкопласт върху дебелата лапа на Джейн.
Госпожа Линд не можа да прикрие лекото огорчение в тона си. Ето я Джейн Андрюс, тази посредствена малка зубрачка, сгодена за милионер, докато Анн, както изглежда, още не беше получила предложение от никого, богат или беден. А госпожа Хармън Андрюс се хвалеше непоносимо.
— Какво е правил Гилбърт Блайт в колежа? — попита Марила. — Видях го, когато се върна у дома миналата седмица, беше толкова блед и слаб, че едва го познах.
— Миналата зима той учи много — каза Анн. — Знаете, че завърши с отличен по класическите езици и взе наградата „Купър“. Не е взимана от никого през последните пет години! Затова мисля, че сега е доста изтощен. Всички сме малко уморени.
— Както и да е. Ти си бакалавър по хуманитарни науки, а Джейн Андрюс не е и никога няма да бъде — каза госпожа Линд с мрачно задоволство.
След няколко вечери Анн отиде да види Джейн, но тя беше в Шарлоттаун — „да си подготви тоалетите“ — госпожа Хармън информира гордо Анн. — Разбира се, при създалите се обстоятелства, шивачка от Авонлий не би била подходяща за Джейн.
— Чух нещо много хубаво за Джейн — каза Анн.
— Да, Джейн се справи доста добре, макар че не е бакалавър — каза госпожа Хармън с леко отмятане на главата. — Господин Инглис струва милиони и те ще ходят в Европа на сватбено пътешествие. Когато се върнат, ще живеят в съвършен дом от мрамор в Уинипег. Джейн има само една грижа — тя готви толкова хубаво, но съпругът й няма да й позволи да готви. Той е толкова богат, че си е наел готвач. Ще имат готвач, две слугини, кочияш и момче за всичко. А с теб какво става, Анн? Не чувам, че ще се омъжваш след учението в колежа.
— О — засмя се Анн. — Ще остана стара мома. Наистина не мога да намеря никого, който да ми подхожда.
Беше доста неприятно от нейна страна. Тя съзнателно искаше да напомни на госпожа Андрюс, че ако остане стара мома, това ще бъде не защото не е имала поне един шанс за женитба. Но госпожа Хармън бързо й отмъсти.
— Прекалено придирчивите момичета обикновено остават сами, забелязала съм. И какво чувам — Гилбърт Блайт е сгоден за госпожица Стюарт? Чарли Слоун ми казва, че тя е съвършено красива. Истина ли е?
— Не зная дали е истина, че е сгоден за госпожица Стюарт — отвърна Анн със спартанско самообладание. — Но е истина, че тя е много хубава.
— Някога си мислех, че ти и Гилбърт ще се съберете — каза госпожа Хармън. — Ако не внимаваш, всички твои обожатели ще ти се изплъзнат от ръцете.
Анн реши да не продължава дуела си с госпожа Хармън. Човек не може да парира противник, който излиза срещу рапирата с бойна секира.
— Щом Джейн я няма — каза тя и се изправи надменно — не мисля, че мога да остана! Ще намина, когато се прибере.
— Ела — каза госпожа Хармън лигаво. — Джейн ни най-малко не се е възгордяла. Тя смята да дружи със старите си приятели, както досега. Тя наистина ще се радва да те види.
Милионерът на Джейн пристигна през последната седмица на май и я отведе сред блясък и великолепие. Госпожа Линд получи подличкото удовлетворение от откритието, че господин Инглис беше на четиридесет години, нисък, слаб и побелял. Госпожа Линд не му спести недостатъците, можете да бъдете сигурни.
— Ще му е необходимо цялото злато, за да се украси сухар като него, ето какво — каза госпожа Рейчъл тържествено.