Анн все още не можеше да говори. Но вдигна очи, озарени от всичката любовна омая на безброй поколения, и погледна в неговите очи за миг. Той не искаше друг отговор.
Те се скитаха из старата градина, докато здрачът, приятен като привечер в рая, се спусна над нея. Имаха да си говорят и да си спомнят за толкова много неща — неща казани, извършени, чути, помислени, почувствани, разбрани неправилно.
— Мислех, че си влюбен в Кристин Стюарт — каза му Анн укорително, сякаш не му бе давала основание да мисли, че тя е влюбена в Рой Гарднър.
Гилбърт се изсмя като малко момче.
— Кристин беше сгодена в родния си град. Аз го знаех и тя знаеше, че знам. Когато брат й завърши колежа, ми каза, че сестра му ще дойде в Кингспорт следващата зима, за да учи музика. Помоли ме да се грижа за нея, защото не познавала никого и щяла да бъде много самотна. А после харесах Кристин заради самата нея. Тя е едно от най-добрите момичета, които познавам. Анн, нямаше никоя друга, не би могло да има никоя друга, освен теб. Влюбен съм в теб от деня, когато счупи в главата ми плочата си за писане в училище.
— Не разбирам как продължаваш да ме обичаш, когато бях такава глупачка — каза Анн.
— Опитах се да спра — каза Гилбърт откровено, — след като Гарднър се появи на сцената. Но не можах да спра. И мога да ти кажа също какво означаваше за мен през тези две години да мисля, че ти ще се омъжиш за него, и всяка седмица някой всезнайко да ми казва, че годежът ти всеки момент ще бъде обявен. Вярвах го до един прекрасен ден, когато се вдигнах след треската. Получих писмо от Фил Гордън — Фил Блейк по-точно, в което тя ми казваше, че между теб и Рой всъщност няма нищо, и ме съветваше „да опитам отново“. Докторът се изненада от бързото ми възстановяване след това.
Анн се разсмя, после затрепери.
— Никога няма да забравя нощта, в която мислех, че умираш, Гилбърт. Мислех, че е твърде късно.
— Но не беше късно, любима. О, Анн, това поправя всичко, нали? Нека запазим този ден като свещен и красив през целия си живот заради подаръка, който ни дари.
— Това е рожденият ден на нашето щастие — тихо каза Анн. — Винаги съм обичала тази стара градина на Естър Грей и сега ще ми е по-скъпа от всякога.
— Но ще трябва да те помоля да чакаш дълго време, Анн — тъжно каза Гилбърт. — Ще ми трябват три години, за да завърша следването си по медицина. И дори тогава няма да има диамантени накити и мраморни зали.
Анн се смееше.
— Не искам бижута и мраморни зали. Искам само теб. Диамантите и мраморните зали сигурно са много хубаво нещо, но „обсегът на въображението“ е по-голям без тях. А колкото до чакането, няма значение.
Гилбърт я привлече до себе си и я целуна. После тръгнаха към къщи в здрача, короновани крал и кралица в брачните владения на любовта, по вити пътеки, осеяни с най-хубавите цветя, които някога са цъфтели, и по омагьосаните поляни, където духаха ветровете на надеждата и спомените.
За книгата и автора
Луси Мод Монтгомъри (1874—1942) е родена на канадския остров Принц Едуард. Осемгодишна остава сираче. Израства сред красива природа и прости човешки отношения, които после майсторски описва в романите си.
Веднъж Луси Монтгомъри решава да преработи един свой стар разказ, но работата я увлича и тя, почти на шега, написва цял роман — Анн от фермата „Грийн Гейбълс“. Той е публикуван през 1908 г. и веднага се превръща в бестселър.
Поредицата романи за Анн Шърли продължава с книгите:
„Анн от Авонлий“ — пет години след пристигането си във фермата „Грийн Гейбълс“ порасналата Анн е назначена за учителка в Авонлий;
„Анн от острова“ — Анн Шърли напуска Авонлий, за да учи в колежа Редмънд в град Кингспорт;
„Анн от къщата на върбите“ — описани са трите години, през които Анн Шърли е директор на гимназията в Съмърсайд;
„Анн от дома на мечтите“ — Анн се омъжва за д-р Гилбърт Блайт и се премества в къща на брега на най-красивия залив на острова — „Четирите вятъра“;
„Анн от Ингълсайд“ е последната книга от поредицата. Анн вече живее щастливо със съпруга си в имението „Ингълсайд“ и се грижи за своите шест деца. Това не е никак лесно, защото хлапетата винаги се забъркват в невероятни истории.