— Не сте предприемали нищо, нали?
С малко закъснение Хайдман разбра, че въпросът съдържа известна обида, защото заповедите, които беше получил, бяха твърде еднозначни. Смит явно изтълкува мълчанието му като отговор, защото натисна копчето на предавателя и заговори на родния си език, но толкова бързо, че Хайдман не разбра почти нищо, макар да си въобразяваше, че добре се справя с английския. Все пак долови достатъчно, за да разбере, че Смит дава заповеди на хората си да бъдат в готовност.
Хайдман се запита колко ли се крият в тъмнината отвън. Според това, което чу за Салид, сигурно половината ЦРУ. Плюс всички полицаи в район от двадесет километра в диаметър, независимо дали бяха на смяна или не. В момента Абу ел Мот спокойно можеше да се наслаждава на съмнителната слава на най-търсения човек в света. Смит прибра радиостанцията си и се обърна към единия от двамата мъже пред магнетофона.
— За какво разговарят?
Мъжът свали слушалките и за миг лицето му придоби съвсем безпомощно изражение.
— За… Бога.
— Моля?! — не повярва на ушите си Хайдман.
— За Бог и за Страшния съд — потвърди полицаят.
— При него има проповедник — обади се Кенъли.
— Йезуитът, когото е отвлякъл — допълни Хайдман.
— Не е много сигурно дали наистина го е отвлякъл — рече Кенъли. — Но дори и да не е, това не променя факта, че е много опасен. Сигурен ли сте, че не са се усъмнили?
Мъжът пред магнетофона убедено поклати глава и с любов прокара ръка по уредите си.
— Даже не сме се приближавали до къщата. Не е нужно. Можете да чуете всяка казана дума на разстояние петдесет метра и през затворен прозорец. Толкова ясно, сякаш са вътре при нас. — Мъжът отново помилва техниката си и подканващо погледна Кенъли, сякаш очакваше да чуе следващия въпрос, за да изтъкне предимствата на техническите си чудеса. Когато такъв въпрос не последва, върху лицето му се изписа известно разочарование, но не каза нищо.
— О’кей — каза Смит и се обърна към Хайдман: — Добра работа, комисаре. Оттук нататък ние поемаме операцията. — Направи крачка, за да се върне при вратата, но Хайдман бързо го дръпна за ръката.
— Момент!
Смит с вдигнати вежди погледна ръката върху лакътя си и Хайдман побърза да го пусне. Продължи натъртено, но съвсем спокойно:
— Имам други заповеди, агент Смит.
Погледът на Смит не издаде ни най-малко притеснение, очите му останаха студени като стъклени топчета.
— И какви са тези заповеди?
— Безрезервно да ви подкрепям във всички действия — отвърна Хайдман. — Но това не означава, че ще скръстя ръце и ще чакам.
— Ще ни подкрепите достатъчно, ако ни оставите да си вършим работата — каза Смит. — Салид е наш проблем. От десет години сме по петите му.
— Може да е бил, но вече не е само ваш проблем — отвърна Хайдман. — Той уби стотици наши граждани, мистър Смит. Ще се справим заедно с цялата история. Погледът на Смит остана все така безизразен и студен, но Хайдман имаше усещането, че чува как мислите в главата му работят.
— Бъдете разумен, господин комисар. Нещата са…
— Аз съм разумен — прекъсна го Хайдман с остър тон. — Просто изпълнявам заповедите, които са ми дадени.
— Бих могъл да ви принудя — каза Смит.
— Направете го — спокойно отвърна Хайдман. — Но докато никой не ми заповяда да не действам, ще правя това, за което съм изпратен тук: ще ви помагам да хванем терориста.
И ще се погрижа той да оцелее след тази нощ, допълни наум. Може и да не беше съвсем справедлив към Смит и колегата му от ЦРУ, но определено имаше чувството, че техните заповеди не включват непременно условието да го хванат жив.
— От една и съща страна на огневата линия сме, агент Смит — продължи той. Смит го изгледа продължително и ядосано, но после сви огромните си рамене:
— Както желаете.
Хайдман се опита да долови нотка на заплаха или предателство, но после се наруга мислено за глупостта. Май беше гледал твърде много лоши криминални филми. Смит се опита, но разбра, че седят в една и съща лодка и само ще загубят, ако в момента спорят чии пълномощия са по-големи.
— Как смятате да действате? — попита той.
Смит кимна с глава не към хотела, а към затворената врата на автомобила.
— Изпратих една група при задната врата и друга на покрива. Щом заемат позиция, нападаме. — Той замълча за момент, през което време внимателно наблюдаваше двамата до подслушвателната апаратура, после продължи: — Щеше да е добре да знаем още колко души има в хотела. Можете ли да разберете?
— Ако хъркат достатъчно силно, да — отвърна мъжът, който преди това беше разговарял с него. Хайдман недоволно присви вежди, и мъжът побърза да добави: — Ще се опитам.