— Добре. — Смит потупа с ръка джоба, в който пусна радиостанцията си. — Дайте ми сигнал, когато откриете нещо. — Той се обърна към Хайдман: — Вие и хората ви ще подсигурявате входната врата. Но няма да правите нищо, преди да дам команда!
Хайдман щеше да възрази — в крайна сметка никой не беше възлагал на американеца командването на акцията. Хрумна му също, че и съгласието на Смит преди малко може да е било само тактика. Но после, съвсем навреме си спомни и своите собствени думи: стояха от една и съща страна на огневата линия. Нищо не печелеха, ако се карат.
Смит сякаш прочете мислите му, защото в продължение на две секунди го гледа безмълвно и много проницателно, преди да продължи тихо и със съзаклятнически тон:
— Не бива в никакъв случай да подценявате този човек, комисар Хайдман. Много по-опасен е, отколкото можете да си представите.
— Знам — каза Хайдман.
Смит поклати глава.
— Не, не знаете. Салид не е човек. Не и в този смисъл, в който вие използвате тази дума. Той е машина — смъртоносна, прецизно действаща машина за убиване, която не познава съвест, колебание и скрупули. Не го забравяйте нито за миг. Спасявал се е от ситуации, които са изглеждали много по-безнадеждни от тази тук, и всеки път след себе си е оставял убити — от моите хора, от своите, случайни свидетели, които са имали нещастието да се озоват на пътя му. Салид убива така, както вие отваряте вратата или запалвате двигателя на автомобила. Никога не го забравяйте!
Ако беше продължил само още секунда, Хайдман щеше да го прекъсне. Колкото и да бяха пресилени, думите на Смит го накараха да усети ледените тръпки по гърба си, но по-лошото беше, че действието им върху хората му сигурно бе много по-лошо. Затова се зарадва, когато Смит се обърна и отвори вратата.
— Колко време вече го преследвате? — попита Хайдман.
— Салид ли? — Лицето на Смит потъмня и в очите му проблесна нещо недобро. — Твърде дълго вече.
Американецът си тръгна, но думите му оставиха у Хайдман нещо, което предпочиташе да не го беше научавал. Това, което видя в погледа на агента, доста го изплаши, защото му даде да разбере, че Смит не е обикновен агент на ЦРУ, подгонил терорист, и че за него Салид беше повече от престъпник, който трябваше да обезвреди. Не знаеше какво е ставало между двамата и вероятно никога нямаше да разбере, но едно осъзна с абсолютна сигурност: Каквото и да се случеше през тази нощ каквото и да направи той, главните действащи лица щяха да бъдат Смит и Салид и само единият от двамата щеше да оцелее.
6.
— Това е смешно! — рече Бренер. С лявата ръка се държеше за умивалника, а с дясната сочеше към Салид. — От него можех да очаквам подобно нещо, но си мислех, че вие сте малко по-разумен. Краят на света, значи? Апокалипсис сега? Не ми се сърдете, Йоханес, но е детински глупаво.
— Всичко съвпада — не се съгласи Йоханес. — Не виждате ли? Сляп ли сте? Всичко е записано в „Откровението“ и предсказанията се изпълняват едно след друго! Нямаме много време! Светът се приближава към пропастта и никой не може да го спре!
— Светът прави това от петдесет години насам — вметна Бренер.
— Но никога не е било така! — Йоханес вдигна ръка, сякаш искаше да удари с юмрук върху масата, но не довърши движението си. — Нима не разбирате?! Всичко, написано в Библията, е вярно! Йоан ни го разкрива и думите му се сбъдват! Четете! „И падна от небето голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори… и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха.“ Ангелите започнаха да чупят седемте печата. Не някога, а сега. Александър и братята му са го знаели. Подготвяли са се за този момент. От векове насам.
— Това не им помогна много — подхвърли Бренер.
Йоханес подмина забележката.
— Явно не мога да ви убедя в нещо, в което не вярвате. Но ако сте честен към себе си, ще признаете, че съм прав. Отворете очите си! Кажете ми какво се случва по света и аз ще ви кажа къде е предсказанието за събитието в „Откровението на Йоан“. Дума по дума!
— Не познавам Библията така добре като вас, но предполагам, че за всяка ситуация някъде може да се намери подходящото предсказание. Йоханес наистина се ядоса.
— Какво става с вас, Бренер? Да не би да ви е страх, че мога да ви убедя?
— Престанете! — прекъсна ги Салид. Не го каза силно, но отново с онзи остър, тревожен тон, който накара и Бренер, и Йоханес да млъкнат. Бренер обърна глава и видя, че Салид отново е открехнал вратата и напрегнато се ослушва към коридора.