— Добре де, добре! — извика Шарлоте. — Идвам. Не е нужно да будите цялата къща!
Стигна до вратата, но не натисна дръжката, а отвори малкото прозорче в средата на вратата.
— Да, за Бога, какво има? — Сама остана малко изненадана от острата нотка в гласа си. Обикновено не беше в неин стил да разговаря по този начин с гостите си, дори когато пристигаха по такова време. Но обикновено не се и плашеше, когато на вратата и се звъни в четири през нощта.
Пред нея стоеше висок, тъмнокос мъж, чието лице не можеше да различи добре в бледата светлина на Луната, макар че се намираше достатъчно близо, за да може да го докосне. Успя да различи, че чертите на лицето му бяха остри и беше твърде вероятно да е чужденец. Не, че Шарлоте имаше нещо против чужденците — както и срещу паяците, кучетата и котките. Докато си стояха, където им беше мястото, не и пречеха.
Думите, изречени от мъжа, потвърдиха първото и впечатление. Говореше немски перфектно — бързо и без всякакъв акцент, което неминуемо правеше впечатление. И въпреки това се усещаше, че не се изразява на родния си език.
— Моля, извинете късното ни посещение — започна непознатият. — Но видяхме табелата, а и долу още светеше.
Той отстъпи крачка назад и посочи първо малката неонова табела до вратата, която известяваше „СВОБОДНИ СТАИ“, после осветения прозорец и накрая към друга фигура, която стоеше на няколко крачки зад него. Нещо в нея и направи впечатление, но в първия момент Шарлоте не можа да определи какво. Очертанията и бяха някак странни.
— Знаете ли колко е часът? — недоверчиво попита тя.
Чужденецът кимна с глава и неохотно се засмя. Усмивката беше толкова фалшива, че Шарлоте чак се изплаши.
— Да. Още веднъж се извинявам за безпокойството. Не искахме да ви будим, но… не можем да продължим, околността ни е непозната.
Шарлоте махна с ръка. Опита се да различи кой стои зад чужденеца и кое беше странното у него. Изглеждаше някак… доста широкоплещест. Светлината отвън обаче беше много слаба, небето отново бе покрито с облаци, а другият не беше достатъчно близо, за да го види на светлината от прозореца. Шарлоте се запита дали не е нарочно.
— Не сте ме събудили — каза тя. — Ще ви дам стая. Сто и двадесет на нощ. Ще трябва да платите за цялата нощ.
— Никакъв проблем — съгласи се чужденецът.
— Предварително — додаде тя, сложи ръка върху дръжката на вратата, но не я натисна, а изчака, докато непознатият бръкна в джоба на якето си и извади портфейла.
Движението сякаш послужи като сигнал за придружителя му да се приближи. Когато се раздвижи, огромната сянка се раздели на две по-тънки, прилепени една до друга. Шарлоте бързо дръпна ръката си назад, сякаш се опари на дръжката на вратата. Бяха двама мъже и единият подкрепяше другия.
— Ей, какво е…
— Не е това, което си мислите — спокойно я прекъсна чужденецът, но толкова бързо, че Шарлоте беше сигурна, че е точно това, което ги помисли. — Приятелят ни не се чувства добре, болен е. Затова не можем да продължим през нощта.
— Болен ли казахте?
— Не е нищо заразно, не се бойте. — Непознатият се усмихна все така неестествено, разтвори портфейла си и извади две сгънати стотачки. — Естествено ще платим повече. В крайна сметка сме и трима.
Шарлоте се поколеба да посегне към сгънатите банкноти, които непознатият протегна през отвореното малко прозорче. Парите можеха да и свършат добра работа, а и тези не бяха първото трио хомосексуалисти, които идваха в хотела и за по няколко часа. Но в гласа на чужденеца имаше нещо, което я накара да настръхне, нещо като… заплаха. Или не, не беше заплаха… Беше налудничаво. Точно това впечатление предизвика у нея: гласът му звучеше така, сякаш е свикнал да произнася заплахи, а сега с все сила се опитваше да не го прави. Нещо и подсказваше, че е по-добре да не приема тримата.
— Има… има болница наблизо, само през два блока оттук — колебливо каза тя. — Ако приятелят ви е толкова зле, може би там ще се погрижат по-добре за него. А и ще ви излезе по-евтино.
— Не е нужно. — Между показалеца и средния пръст на непознатия като с вълшебна пръчица се появи трета стотачка. — Знаем какво му е. Трябва само няколко часа да поспи, това е всичко.