— Ако научиш това — прошепна тя, — ще те допуснат да играеш в цирк.
Но изглежда, че кучето имаше нещо против цирковете. То постоянно събаряше черупката.
— Недей така, стари глупчо! — каза Точица и се огледа.
Гледай, гледай, каква малка кухня! Още от първия миг тя си беше помислила, че Антон е бедно момче. Но това, че имаше толкова малка кухня, я смайваше. От прозореца се виждаше сив заден двор.
— А пък нашата кухня, а? — запита тя кучето.
Пифке размаха опашка. В това време Антон се върна и запита:
— Искате ли да дойдете при нас в спалнята, докато ядем?
Точица кимна и улови Пифке.
— Тя изглежда още доста болна — каза момчето. — Но направи ми удоволствието и не показвай, че забелязваш това!
Антон направи добре, че подготви момичето да щади майка му. Майката на-Антон седеше в леглото и изглеждаше много бледа и измъчена. Тя кимна любезно с глава на Точица и каза:
— Добре си направила, че си дошла!
Точица се поклони и каза:
— Да ви е сладко, госпожа Антонова! Изглеждате превъзходно. Как е драгоценното ви здраве?
Момчето се изсмя, сложи още една възглавница зад гърба на майка си и каза:
— Майка ми не се казва Антонова. Антон се казвам само аз.
— Ах, тия мъже, тия мъже! — възкликна съвсем отчаяна Точица и превъртя очи. — Колко ядове си има човек с тях, нали, милостива госпожо?
— Аз не съм милостива госпожа — обясни й усмихната майката на Антон, — аз съм госпожа Гаст.
— Гаст — повтори Точица, — вярно, така пише и вън на вратата. Впрочем хубаво име!
Тя беше решила предварително да намира за хубаво всичко, което виждаше тук, за да не засегне Антон и майка му.
— Услажда ли ти се, мамо? — запита той.
— Великолепно е, момчето ми! — отвърна болната жена, като гребеше с апетит от чинията. — Е, от утре пак аз ще готвя. Ти вече не излизаш да играеш. А и уроците ти страдат… Вчера той успя да сготви дори немски бифтек — заразказва тя на момиченцето.
А Антон се приведе ниско над чинията си, за да не покаже, че тази похвала го радва.
— Нищичко не разбирам от готвене — призна си Точица. — У нас с това се занимава дебелата Берта; тя тежи цели сто кила. Но затова пък аз мога да играя тенис.
— И баща й има автомобил и шофьор — докладва Антон.
— Ако искаш, някога ще вземем и теб. Директорът е мил човек — каза Точица, — Директорът, това е баща ми — дообясни тя.
— Колата им е мерцедес, голям модел, лимузина. — допълни Антон, — а освен това имат десет стаи.
— Но и вие живеете много хубаво, госпожо Гаст! — каза момичето и постави Пифке на леглото.
— Всъщност откъде се познавате вие? — запита госпожа Гаст.
Антон настъпи Точица по крака и каза:
— Ах, знаеш ли, веднъж се заговорихме на улицата и веднага си станахме много симпатични.
Точица кимна утвърдително, погледна отстрани кучето и рече:
— Господа, струва ми се, че Пифке трябва да поизлезе вън.
Госпожа Гаст каза:
— Изобщо можете да се разходите малко. А пък аз ще подремна още няколко часа.
Антон отнесе чиниите в кухнята и взе фуражката си. Когато влезе отново в стаята, майка му каза:
— Антоне, трябва да се подстрижеш!
— Ами! — извика той. — Като те подстригват под яката ти се събират малки косъмчета и ужасно те гъделичкат!
— Дай ми портмонето. Върви да се подстрижеш! — заповяда майка му.
— Щом като толкова настояваш — каза той, — добре. Но пари си имам.
И понеже майка му го погледна особено добави:
— Помогнах на гарата, пренесох няколко куфара.
Той целуна майка си по бузата и я посъветва да спи дълбоко и да не става, и да се завие хубаво, и тъй нататък.
— Слушам, господин докторе — каза майка му и подаде ръка на Точица.
— Всичко хубаво! — каза на сбогуване Точица. — Но сега да тръгваме, Пифке не може да чака повече.
Кучето седеше пред вратата и гледаше неотклонно нагоре към дръжката, сякаш искаше да я хипнотизира. Тримата не можаха да сдържат смеха си.
После децата весело излязоха.
Не знам как мислите вие. Смятате ли, че е правилно едно момче да готви? Да препаше престилката на майка си, да бели картофи, да ги слага в тенджера, да ги посипва отгоре със сол и какво ли не още?
Паул, с когото говорих по този въпрос, каза:
— Аз не бих готвил. Дори и през ума не ми минава.
— Хм — рекох аз, — ами ако майка ти е на легло и е болна, и лекарят е наредил тя да яде повече и редовно, защото инак би могла да умре…
— Е добре — отвърна бързо Паул, — тогава и аз бих готвил, точно като вашия Антон. От мен да мине, на въпреки това бих се срамувал. Готвенето не е работа за момчета.