— Ваше величество, през последния месец имаше сериозни и важни въпроси относно вашето поведение — поде архиепископ Корбин. — Вашите видения за бъдещето на Взаимозависимостта, макар и да успокоиха голяма част от нашето паство, породиха и основателни опасения сред силните на деня и в църквата, и извън нея за вашето благоразумие и дори за вашето психическо състояние.
Гълчавата се засили изведнъж…
— Ето защо искам да заявя абсолютно ясно позицията на Църквата на Взаимозависимостта по този проблем.
…и със същата внезапност се възцари тишина, която продължи няколко секунди.
„Мамицата му, стига си протакала — подкани я мислено Кива. — Изплюй камъчето.“
— Църквата на Взаимозависимостта подкрепя и прославя и същината, и формата на вашите видения като напълно съответстващи на нашето учение и вяра и потвърждава безусловно размаха и обхвата на съдържащите се в тях откровения — произнесе Корбин и врявата в залата се засили отново. — Също така заявявам, че вие сте и ще останете глава на нашата църква. Ще ви следваме накъдето ни поведете.
С тези думи архиепископ Корбин се дръпна от катедрата, коленичи и целуна дясната ръка на Грейланд II.
Залата сякаш избухна.
Грейланд II даде знак на Корбин да се изправи и да застане до Кива, която се обърна да я погледне. Корбин не отвърна на погледа. Кива забеляза, че жената до нея се е припотила.
„Как ми се иска да си бях взела онова питие.“ В този момент откри, че цялата прислуга е изчезнала от залата, нямаше я и непознатата жена, връчила й шибаната кристална измишльотина, която още държеше в лявата си ръка. Реши да я остави на пода.
Грейланд пак бе застанала зад катедрата с вдигнати ръце, за да усмири тълпата. Накрая я послушаха и млъкнаха.
— Знам, че тези слова ви изненадаха — заговори отново Грейланд. — Очаква ви още една изненада. На всеки от поканените днес в тази зала е обещано признание за неговите заслуги към Взаимозависимостта. И всеки ще го получи. Скъпи приятели, ще го кажа просто. В тази зала и в този момент всички стоящи пред мен са задържани под стража за държавна измяна.
Изтрещяха отворени с ритник врати и въоръжени войници от имперската охрана застанаха покрай всички стени, както и пред катедрата, в случай че някой е достатъчно тъп да се нахвърли срещу емперо.
Нямаше толкова тъпи. След малко писъци и викове в първите секунди тълпата от много видни изменници застина в нерушимо и зашеметено мълчание.
— Знам какво си мислите сега. Как се осмелявам да ви обвиня? Но не ви обвинявам аз, скъпи приятели.
Грейланд кимна към странична врата, през която се появи Деран Ву. Проехтяха крясъци, неколцина понечиха да се хвърлят към него, но желанието им се изпари веднага, щом войниците насочиха оръжията си към тях. Деран стоеше невъзмутимо.
— Деран беше така добър да ни разкаже всички подробности за заговора — каза Грейланд. — Не мога да не споделя с вас, че съм впечатлена от театралността на вашия замисъл. Архиепископ Корбин е трябвало да се отрече от мен пред парламента, докато произнася благословията си, и да обяви разкол в църквата. Графиня Нахамапитин е трябвало да стане и да ме обвини, че съм организирала убийството на нейната дъщеря Надаш.
— Ти си виновна! — изкрещя графинята. — Умря заради тебе!
— Беше си жива тази сутрин, когато получи съобщение от мен — намеси се Деран Ву и мнозина ахнаха. — И в момента е във вашия кораб.
— Адмирал Емблад — продължи Грейланд, — вие е трябвало да станете и да заявите, че имперският боен флот вече не ми се подчинява, и като последен удар — погледът й се плъзна към мъжа до адмирала — ти, Джейсин Ву, е трябвало да станеш и обявиш, че Домът Ву — собственият ми род, вече не може да ме подкрепя като емперо, а на ваша страна са десетки други Домове. Всички те са представени тук, както можете да се убедите.
„Ама това е адски страхотно!“ — каза си Кива. Тишината в залата направо кънтеше.
— А, да, спомних си — подхвърли Грейланд и пак кимна към страничната врата.
— Господи, още ли има… — въздъхна архиепископ Корбин.
Влезе строен мъж в черни дрехи и застана там, където можеха да го виждат всички в тълпата.
— Братовчеде, може би помниш капитан Кав Понсуд. Ти си наел кораба му от името на присъстващата тук графиня Нахамапитин, за да издири и да унищожи кораба, в който беше лорд Марс Клермон. Направил си това, защото графинята е била убедена, че лорд Марс има значение за мен и ще ми навреди, ако го убие.
Кива се вторачи в графиня Нахамапитин, която въпреки усилията си се усмихваше доволно от представата, че останките на Марс Клермон са пръснати някъде из космоса.