Тя се изправи, с което принуди членовете на комитета също да станат. Кимна им и излезе от залата.
— Струва ми се, че сбърках — каза Кардения Ву-Патрик на призрака на своя баща.
Атавио VI, или по-точно неговият призрак, или още по-точно компютърната симулация на Атавио VI, създадена въз основа на записваните през целия му живот спомени, чувства и постъпки, кимна.
— Може и да е така — съгласи се той.
— Благодаря — отговори Кардения, която в ролята си на повелителка на империята носеше името Грейланд II. — Много ме насърчаваш с такава вяра в мен.
Двамата се намираха в Стаята на спомените, просторно и почти празно помещение, достъпно единствено за властващата емперо. Вътре имаше виртуален помощник, наречен Джии, който при поискване можеше да активира аватара на всеки от предишните емперо, включително и първата сред тях — Рашела. След края на царстването на Кардения и нейните спомени, емоции и постъпки също трябваше да попаднат тук, за да послужат на незнайния следващ емперо.
Ако имаше следващ емперо, което в момента според Кардения беше въпрос без задоволителен отговор.
— Само се съгласих с тебе — каза Атавио VI. — Изглеждаш разстроена и помислих, че ако се съглася с тебе, ще се почувстваш по-добре.
— Не и в този случай, бих казала. Трябва да поработим с възможностите на твоята програма за извличане на информация от признаци за емоционални състояния.
— Е, тогава — Атавио скръсти ръце, изправен пред седналата си дъщеря — ми дай повече подробности за това, в което според тебе си сбъркала.
— Казах, че съм имала видения.
— За края на Взаимозависимостта?
— Да.
— Аха. Е, да. Вероятно наистина си сбъркала.
Кардения разпери ръце от досада.
— Питам се какво си очаквала — добави Атавио VI.
— Сериозно?
— Да, доколкото съм способен на това.
— Обясни ми защо.
— Опитваш се да пресъздадеш направеното от Рашела, но не си в същите условия, в които тя е започнала. Нямаш подкрепата на рода Ву и неговите ресурси, на които да се опреш в други области. Нямаш средства за натиск върху другите родове, за да ги принудиш за сделки. Възможно е да те подкрепи единствено Църквата на Взаимозависимостта, и то без особено желание. Освен това ти не градиш империя. Опитваш се да я разградиш. Империя, съхранила се успешно хиляда години.
— Знам всичко това — увери го Кардения. — Помислих и за факта, че вече имаме една недостъпна струя на Потока, а скоро ще се затворят още струи. Наясно съм, че нямам време да се боря за единодушие в парламента или сред гилдиите, или дори сред учените, преди всичко да започне да се разпада. Трябва да изпреваря кризата по начин, който би ми позволил да спася колкото е възможно повече хора. Мога да го направя само чрез църквата. А за да постигна това, не бива да давам възможност на църквата да се позове на вероучението, за да ми се опълчи. Значи опирам до пророчествата.
— Ясно ти е, че и да не могат да се позоват на вероучението, това не означава, че няма да ти се опълчат — напомни Атавио VI. — Църквата е различна институция от религията, на която служи. В нея действат хора. А ти знаеш какви са хората.
Кардения кимна.
— Струваше ми се, че разбирам това.
— Но сега имаш съмнения.
— Имам. Не съм си въобразявала, че бих могла да привлека веднага църквата на своя страна. Не съм тъпа. Смятах обаче, че ще бъдат по-склонни да ми помогнат. И ще разбират по-добре какво се опитвам да направя.
— Не си казала това на ръководителите на църквата — предположи Атавио VI.
Тя изсумтя и се вторачи в баща си.
— Не съм чак толкова тъпа. Пред църквата аз съм невъзмутимо уверена в своите видения. Както и пред изпълнителния комитет. Срещнах се с тях днес и казах на всички, че имам нужда от тяхната вяра. Изглеждаше, че главата поне на лорд Теран може всеки миг да се възпламени от ярост.
— Не го познавах — каза Атавио VI. — Познавах баща му. Домът Асан е близък политически съюзник на Дома Ву.
Кардения кимна отново.
— Затова лорд Теран е в комитета, ако не греша. Гилдиите са смятали, че трябва да загладят вината си пред мен за вкарването в комитета на Надаш Нахамапитин преди това. Но не съм убедена, че лорд Теран е по-добър вариант от нея. За Надаш Нахамапитин поне знаех, че заговорничи в своя полза и за изгода на рода си. А нямам представа какво е намислил лорд Теран.