— Би могла да научиш — подсказа Атавио VI.
— Според мен още не сме стигнали дотам.
— Ти си емперо. Във всеки миг си стигнала дотам.
Лорд Теран Асан плъзна длан пред ключалката на апартамента си в отредените за Дома Асан покои в Си'ан. Засега в този апартамент почти нямаше обзавеждане, повечето вещи още не бяха пренесени от по-голямото му жилище в Първа стъпка, където преди скорошното си назначение в комитета беше управляващ директор на дейността на Дома Асан в звездната система.
Издигането му за член на изпълнителния комитет беше голям успех за Дома, който се бореше да постигне това буквално от векове. Открай време им отказваха място в комитета тъкмо защото всички знаеха за съюзническите им отношения с Дома Ву, оглавяван формално от поредния емперо. Но емперо всъщност почти не се набъркваха във всекидневната работа на Дома Ву. Съветът на директорите, съставен от старши представители на рода, би реагирал на подобна намеса крайно неприязнено, а и емперо бяха достатъчно заети с управлението на цялата Взаимозависимост.
Въпреки това другите гилдии и съответните им благороднически семейства смятаха, че връзките между Асан и Ву са прекалено здрави, за да си позволят такова политическо нехайство. Никак не им допадаше идеята в изпълнителния комитет да има още един потенциален неизменен поддръжник на политиката, провеждана от поредния емперо.
Но на Надаш Нахамапитин й хрумна да ликвидира Грейланд II — за единия опит нямаше съмнение, но май бе имало и втори (съдът не се бе произнесъл още, по-точно още не бе имало нито едно съдебно заседание по делото), а покрай това успя да очисти по-големия си брат, да разпали въстание на планетата Край с помощта на другия си брат и да извърши още какви ли не изменнически деяния.
И ненадейно започна да изглежда, че няма да е зле гилдиите да се подмажат малко на емперо. И ето ти го Дома Асан с първия си представител в изпълнителния комитет. Като най-старши член на рода в звездната система на Средоточие именно Теран трябваше да заеме поста.
Асан обаче смяташе, че просто му губят времето. Грейланд (той се смръщи неволно при мисълта за нея, защото познаваше сегашната емперо още от времето, когато тя беше Кардения Ву-Патрик, и не виждаше никаква причина да я уважава — способностите й да управлява империята можеха да се мерят с неговите умения в жонглирането с ножове) беше длъжна да се среща с комитета и да изслушва техните мнения и съвети. Но не беше задължена да ги обмисля или да ги изпълнява по какъвто и да е начин, а още след първото заседание с участието на Асан преди около месец за него беше ясно, че тя идва предимно да отбива номера.
И това беше особено нетърпимо, защото малко преди назначаването му в комитета Грейланд изтърси своите безсмислици за промените в струите на Потока и натресе на всички някакво нищожество на име лорд Марс, който уж имал доказателства за тях. А за Марс можеше да се каже, че не беше най-убедителният оратор нито пред комитета, нито в парламента, когато го призоваха да говори там. И въпреки че все по-продължителната липса на кораби от Край започваше да тревожи немалко Домове (сред тях и Асан — емперо имаше право, една от техните петици „И с този дар съм благословен“ закъсняваше стряскащо), беше леко престараване лакейчето й да обяви, че следващата недостъпна струя ще бъде тъкмо онази към системата на Дома Нахамапитин.
Пък и това още не се бе случило. А дотогава (ако изобщо се случеше) можеха да се намерят какви ли не причини корабите да са се задържали около Край, без да се намесва твърде крайното обяснение за изчезване на струята от Потока. Включително имперска забрана за полетите на кораби оттам.
Така стигаше до въпроса каква по-точно игра е подхванала Грейланд II. И докога си въобразява, че може да я проточи, преди всичко това да се стовари на главата й. Както и дали проклетите й „видения“ не са само поредната тактика да продължи адски глупавата си игричка още някой и друг ден или дори седмица.
След като претегли всичко, Асан прецени, че щеше да е по-добре, ако си бе седял в кабинета да си върши работата.
Това обаче не означаваше, че не би се възползвал от сегашното положение.
Отиде при барчето, пусна бучки лед в широка чаша, заля ги с уиски и се обади по защитена линия на Джейсин Ву, член на съвета на директорите в Дома Ву.
— Нали искаше да ти разкажа за това заседание? — започна разговора Асан.
Джейсин изсумтя и Асан изброи най-важните моменти, включително и спора за виденията на Грейланд.
— Тя поиска от нас вяра — натърти накрая.