— Шибана работа — сподели Джейсин отвратен. — Домът Ву произвежда космически кораби. А тя се шматка наоколо и разправя, че Потокът изчезвал. Броят на поръчките спадна с четиресет процента. Тя май се опитва да съсипе собствения си род.
— Но тя никога не е принадлежала истински към рода — промърмори Асан. — Нали Ренеред трябваше да поеме властта.
— Да, докато не заби колата си в стена — отвърна Джейсин. — Тъпанар. Е, да, стига да не го е затрила Надаш Нахамапитин, като е поръчала на някого да скапе колата.
— Тя вече не е твой проблем.
— Още е жива. Значи още е проблем. Засега.
— Засега ли? — повтори Асан.
Джейсин не пожела да обясни.
— Необходимо е да си уредиш лична среща с Грейланд — настоя той. — За да разбереш какво всъщност става с нея.
— Опитвам се да уредя тази среща, откакто дойдох тук — оплака се Асан. — Все ме изтикват назад в нейния график. Ти би трябвало да поискаш среща с нея. И да ме вземеш на срещата.
— Обикновено не се прави така — възрази Джейсин. — Емперо има ежегодна официална среща със съвета на директорите в Дома Ву, с всичко останало се занимават подчинените ни.
— Обикновено и емперо не твърдят, че са имали видения — изтъкна Асан.
Джейсин пак отговори със сумтене.
— Ще помисля за това — обеща накрая и прекъсна разговора.
Асан отпи малко уиски и поиска втори разговор по защитена линия, този път с Деран Ву, братовчед на Джейсин и също член на съвета на директорите.
— Нали искаше да ти разкажа за това заседание? — започна със същите думи Асан.
Повтори почти без промени на Деран казаното на Джейсин.
— Същото обясни и на Джейсин, нали? — попита Деран.
— Общо взето.
— А той как реагира?
— Безпокои се, че това пречи на производството на кораби.
Деран изпръхтя.
— Защото е идиот. Каквото загубим от корабите, ще го наваксаме от продажбите на оръжия и услугите в сигурността.
— Само краткосрочно — напомни Асан. — Ако емперо е права за изчезването на струите в Потока.
Деран махна с ръка пренебрежително.
— Грейланд е смахната, съвсем скоро всички в рода ще го проумеят и ще вземат мерки.
— Какво трябва да означава това?
— Означава, че засега няма нужда да умуваш по въпроса. И че щеше да е много хубаво, ако Надаш Нахамапитин си беше свършила работата както трябва, когато прати онази совалка да се забие в моята братовчедка. Страхотен замисъл…
— Според мен Джейсин не е доволен, че тя още е жива. Говоря за Надаш Нахамапитин, не за Грейланд.
— Повярвай ми, знам всичко за мнението на Джейсин по въпроса. Не се притеснява да го сподели.
— Няма да се отрази добре на емперо, ако нещо сполети Нахамапитин.
— Така е — съгласи се Деран. — Не ми се иска тази фигура да бъде махната от шахматната дъска по такъв начин. Но и по този въпрос няма нужда да умуваш в момента, Теран.
— Разбира се.
— Трябва да поискаш лична среща с Грейланд.
— Тя ме отбягва.
— Е, нека проверим не може ли да се направи нещо? — усмихна се Деран и прекъсна разговора.
Асан също се усмихна на себе си. Допи уискито, напълни чашата за трети път и проведе последния разговор за тази вечер.
— Слушам ви — прозвуча нечий глас.
— Търся лейди Нахамапитин.
— Тя е… не е на разположение.
— Известно ми е. Освен това знам, че мога да оставя на вас съобщение и тя ще го получи.
— Какво съобщение?
— Мисля, че тя би искала да научи какво стана на това заседание.
След кратко мълчание гласът каза:
— Продължете, моля.
3
Когато убийцата й се нахвърли с четка за зъби, в която бе затъкнала острие, първата мисъл на Надаш Нахамапитин беше, „Е, доста се забавиха“. Изниза се повече от месец в имперския затвор, преди това да се случи. Фактът, че Грейланд II прати чак сега някого да я пречука, граничеше с оскърбление.
Втората мисъл, изречена на глас, беше, „Ама че гадост!“. Независимо дали очакваш на теория да ти забият четка за зъби (или нещо подобно) между ребрата, когато острият предмет те доближава устремно в ръката на същество, чиято работа на свобода май е била душенето на говеда с голи ръце, няма нищо нередно да избълваш някоя ругатня.
А и честно казано, случката просто увенчаваше не най-приятния месец в живота на Надаш Нахамапитин.
Но тя си знаеше предварително, че има рискове в начинанието да изпързаля брат си да направи обиколка на междузвезден кораб в компанията на Грейланд, а после да забие с пълно ускорение совалка в този кораб. Знаеше рисковете и все пак беше уверена, че ще се справи. В края на краищата беше напълно логично да очаква, че емперо ще бъде размазана по пода на хангара, изхвърлена във вакуума от изскочилия въздух или погубена от някакво съчетание на двата фактора. Совалката беше масивна, скоростта й — достатъчна, а хангарът — просторен. Просто имаше лошия късмет детекторите за сближаване да се задействат няколко секунди по-рано и да вдигнат тревога, затова времето бе стигнало на косъм да избутат Грейланд под спускащата се херметична врата на хангара.