А после гадинката бе успяла да оцелее, макар че току-що завършеният кораб се разпадаше от въртенето около оста си, макар че бе попаднала в изолиран коридор, губещ бавно въздух. Грейланд би трябвало да умре от удара на совалката или от разрушаването на кораба, или поне накрая от простата липса на кислород.
И дори не включи в сметките покушението срещу нея в деня на коронясването.
Грейланд несъмнено беше гадина с късмет.
А на Надаш не й вървеше много напоследък.
— Ето накратко в какво ще бъдеш обвинена — каза личният й адвокат Кал Дорик малко след като я арестуваха. — Предумишлено убийство на Амит, предумишлено убийство на пилота на совалката, непредумишлено убийство на загиналите хора от охраната и на Грейланд, и на Амит, опит за убийство на всички оцелели от охраната, опит за непредумишлено убийство на екипажа на кораба, тоест десетки отделни обвинения, опит за убийство на емперо и опит за покушение срещу емперо, а формално това са две отделни обвинения. И държавна измяна, разбира се.
— Това ли е всичко? — попита Надаш.
Дорик я изгледа косо, но продължи:
— Засега. Както научих, в Дома Нахамапитин — забележи, собствения ти род, в момента обсъждат дали да поискат от държавата да добави и обвинение срещу теб за нанесени щети. Домът Лагос, чиято совалка си откраднала, почти сигурно ще предяви такова обвинение, но до момента не са го направили. Обвинителният акт може да бъде допълнен, след като разследването приключи.
— И какво очакваме? — попита тя. — Интересува ме присъдата.
Дорик се стъписа от въпроса.
— Ами смъртна присъда, Надаш — каза накрая. — Това е традиционната присъда за държавна измяна. Има голям шанс да те осъдят на смърт и за предумишлените убийства. За непредумишлените — доживотен затвор. При опит за покушение също е типично да присъждат доживотен затвор. Ще има по-леки присъди за множеството опити за убийства, но от прокуратурата вече ми подсказаха, че ще искат присъдите да бъдат излежани последователно.
Надаш огледа невзрачната стая за свиждане в промишлени оттенъци на зеленото и сивото.
— Значи най-добрият вариант е нещо подобно до края на живота ми, а и още няколко живота за всеки случай.
— Да, това е най-добрият вариант — потвърди Дорик. — Възможно най-оптимистичният сценарий.
— Някаква вероятност за сделка?
— Едва ли. Обвинението е убедено, че си се опитала да убиеш емперо, и иска да те превърне в пример за назидание.
— Само че това е недопустимо — заяви Надаш и скръсти ръце на масата между себе си и адвоката.
Дорик помълча, после като че понечи да каже нещо, но стисна устни. Приглади костюма си и протегна ръка към своя таблет.
— Значи да смятам, че не се признаваш за виновна.
— Разбира се. Аз съм напълно невинна.
— По всички обвинения?
— Абсолютно всички. Твърдението, че бих убила Амит, своя любим брат, е тежка обида за мен. А братът на Грейланд беше мой годеник преди смъртта си. Моят брат пък се надяваше да стане неин годеник. С оглед на тези обстоятелства не бих имала никакъв мотив да искам нейната смърт. Всичко това е нелепо. Нямам никаква вина.
Дорик се вторачи в нея за миг-два.
— Какво има? — попита Надаш.
— Искам да ти напомня, че си признала държавната измяна. Подтикнала си към бунт цял кораб с имперски гвардейци и си го изпратила през плитчината на Потока към Край, за да подкрепи опита ти да завладееш планетата. Казала си това пред самата емперо. И всички останали членове на изпълнителния комитет.
— Казано в състояние на афект — заяви Надаш.
— От гледна точка на закона казаното в състояние на афект обикновено е правдиво, но да бъде както искаш.
— Опитах се да я уязвя, защото се разгорещих — продължи Надаш, без да се смути. — Предизвика ме, като ме обвини за смъртта на моя брат. Откровено казано, не помня почти нищо от казаното през онези минути.
— Има записи.
— Не се съмнявам, че има. Но в моята памет подробностите са съвсем смътни. Може би е необходима психологическа експертиза, за да потвърди, че имам пролуки в паметта.