Дорик я гледаше скептично.
— Грейланд е разпоредила разследване на всички равнища във всички служби, за да установят още кого може да си склонила към измяна.
— Аз не съм скланяла към измяна никого. Това е дело на Амит.
— Амит…
— Да.
— Твоят мъртъв брат, който се опитваше да стане съпруг на емперо?
— Той винаги смяташе, че трябва да има и резервен план.
— И неговият резервен план е включвал собствената му смърт?
— Хората понякога стигат до крайности — изтъкна Надаш. — Но съм убедена, че при своето проучване ще откриеш заповед на Амит „Пророчествата на Рашела“ да се отправи към Край, ако той умре.
— Значи това ще открия… — подхвърли Дорик, докато допълваше бележките си.
— Непременно.
— Твърдение, което не може да бъде проверено по никакъв начин, защото ако емперо е права, струята на Потока от Край насам вече я няма.
— Да, ако вярваш в това.
— И все пак изглежда, че си научила учудващо много за замислите на Амит.
— Разследвах го.
Дорик вдигна поглед от таблета, веждите му се извиха.
— За държавна измяна?
— Да, освен всичко друго.
— И не ти е хрумнало да осведомиш за това емперо, изпълнителния комитет или преди всичко различните служби, защитаващи държавата и сигурността, които са… няколко?
— Кал, Амит беше мой брат — подчерта Надаш. — Първо трябваше да се уверя, че е виновен.
— Така, хайде да изясним — всичко това…
Дорик размаха ръката с електронния писец, сякаш се опитваше да обхване всички престъпления, които бе опитал да извърши Амит.
— Да, стоварваме го върху Амит.
— А има ли кой да потвърди думите ти?
— Моят брат Грени. Двамата бяха много близки.
— Грени, който е на Край, следователно няма как да бъде призован, за да потвърди, че казваш истината.
— Да. Злополучно стечение на обстоятелствата.
— Колко жалко — промълви Дорик с глас, на който мъничко не му достигаше да бъде напълно искрен. Надаш беше доволна от пъргавия ум на своя адвокат. — Е, това определено е цяла алтернативна версия на случая.
— Така е — съгласи се тя.
— И проучването й ще отнеме време. Поне няколко седмици. Може би и месеци. Или дори години?
— Би трябвало да отделиш толкова време, колкото е необходимо. Готова съм да чакам, докато справедливостта възтържествува.
— Убеден съм в това. — Дорик помълча. — Няма да е евтино. И ще го кажа малко по-грубо — в Дома Нахамапитин има сериозни колебания дали да плащат за твоята съдебна защита.
Надаш кимна.
— Запиши си това. — Тя изреди много цифри. — Иди с този номер в „Империал Банк“ в Средоточие. В клона срещу Дома на гилдиите.
— Ако ти си титуляр на сметката, може вече да са я конфискували.
— Не съм. Сметката е на твое име.
— Брей, ще ми се да бях научил по-рано, че съм толкова богат.
— Ще ми се изобщо да не беше научавал за тази сметка — отвърна Надаш. — Но стигнахме и дотук.
Дорик кимна и стана.
— Ще се видим отново на съдебното заседание за предявяване на обвиненията.
— Искам освобождаване под гаранция.
— Нека ти напомня, че ще те обвинят в опит за убийство на емперо. Да очакваш освобождаване под гаранция е твърде оптимистично.
— Опитай въпреки всичко.
Кал Дорик опита с довод, който не беше напълно лишен от основания — тъй като е обвинена в опит за убийство на емперо, макар че е невинна, друга жена в затвора би могла да й навреди или да я убие от жажда за мрачна слава или поради илюзорна надежда, че убийството на виновната за покушението срещу емперо може да подобри шансовете й за условно освобождаване или помилване. Съдията в това предварително заседание на съда не се остави да бъде убеден. Меко казано. Все пак призна с нежелание, че трябва да бъдат взети допълнителни мерки за безопасността на Надаш. И вместо да я освободи под гаранция, предложи да бъде изолирана до началото на процеса срещу нея. Така Надаш се сдоби с единична килия в крилото с допълнителна охрана на затвора с максимална степен на сигурност „Емперо Хане II“, намиращ се на трийсет километра от Първа стъпка.
„Максималната“ сигурност на затвора се състоеше в липсата на подземен релсов път до него. Там можеше да се стигне само по повърхността на планетата. А Средоточие нито се въртеше около оста си, нито имаше своя атмосфера. Температурата от едната страна на терминатора беше 300 градуса над нулата, от другата — минус 200 градуса. Затова не можеше да се каже, че пътуването по повърхността е приятна разходка. Само возила с предварително разрешение можеха да доближат затвора. Ако го нямаха, на разстояние три хиляди метра ги предупреждаваха, на две хиляди метра ги вземаха на прицел, а на хиляда метра ги унищожаваха. Нямаше и желаещи да се размотават по повърхността просто за да останат насаме известно време.