През този месец след изпращането й в затвора Надаш стоеше настрана от другите, внимаваше да не ги засегне и избягваше неприятностите. Улесняваше я това, че се хранеше в уединение, защото й носеха порциите в килията, а за хигиенните си нужди отиваше в лазарета, където имаше отделни кабинки и охранявана баня. Веднъж седмично се срещаше с Дорик, който я осведомяваше за събитията в света навън — как на Дома Лагос е било възложено да управлява бизнеса на Нахамапитин в тази звездна система, как Грейланд II разпалила социална и политическа криза с предупрежденията си за скорошното изчезване на струите в Потока, а наскоро започнала да твърди и че са я осенили религиозни откровения, досущ като Рашела при зараждането на Взаимозависимостта.
Надаш знаеше повече от почти всеки друг във вселената за обстоятелствата около последните две новини, но не сподели с адвоката си какво мислеше за тях. Подхвана само разговор за попечителството на Дома Лагос над деловите интереси на Дома Нахамапитин.
— Кой от тях се разпорежда? — попита тя.
— Лейди Кива Лагос.
— О, тя ли…
— Познавате ли се?
— Използваше моя брат Грени в сексуалните си развлечения, докато следвахме в университета. Как управлява нашия бизнес?
— Погледнато отвън, справя се чудесно.
— А погледнато отвътре?
— Никой сред гледащите отвътре не е настроен много радушно спрямо мен напоследък.
— Колко неучтиво.
Дорик сви рамене.
— Обвинена си в убийството на ръководителя на фирмата и в унищожаването на вашия най-нов и най-скъп кораб. Впрочем отказват да ви изплатят застраховката за него. Тъй като си била в ръководството на фирмата по време на инцидента, застрахователите твърдят, че това е случай на застрахователна измама.
— Що за абсурд?
— Загубите за Дома Нахамапитин ще бъдат толкова големи, че би трябвало всички да се стараят с все сила да бъдеш оневинена. Но тъй като ти се опитваш да стовариш цялата вина върху Амит… — Дорик пак вдигна рамене. — Нямат желание да участват. Особено откакто Кива Лагос се разпорежда с всичко.
— Засега.
Той кимна.
— Според мене е вероятно майка ти да изпрати от Терхатум някого от твоите братовчеди с цял отряд юристи, за да си върне управлението. Но още не са пристигнали, да не забравяме и за догадката на Грейланд, че струята към Терхатум може да изчезне всеки момент, което засилва допълнително… драматичността на положението. Няма да се бавя още дълго с призоваването на свидетели и изискването на документи, но както самата ти каза, не бързаме заникъде.
Надаш си отбеляза мислено думите му.
— А как върви отлагането на съдебния процес?
— Изненадващо добре. Прокуратурата също иска повече време, за да подготви обвинителния акт. Стремят се да бъде колкото може по-неопровержим. Насърчавам ги да се занимават с това докогато искат.
— Добре.
— Има ли друга причина за протакането, освен стремежа да те опазим жива колкото може по-дълго?
— Тази причина не стига ли? — попита Надаш.
— Стига — отвърна Дорик. — Но като твой адвокат предпочитам да знам дали не се случва още нещо, което е свързано някак със съдебния процес.
— Защо питаш?
Дорик отвори истинска папка и извади истински лист хартия, който плъзна по масата към нея.
— Обадиха ми се снощи. Може би ще ти е интересно да научиш за какво разговаряхме.
Надаш прочете написаното на листа, без да продума.
— Няма нищо, което да засяга пряко твоето правно положение — продължи Дорик, — затова не смятам, че съм длъжен да осведомя за разговора прокуратурата, както би следвало да направя в друг случай. Освен ако ти заявиш, че има такава връзка — тогава ще ги осведомя.
Надаш плъзна листа към него.
— Не, няма връзка според мен. Изглежда, че някой опитва да си прави шеги с тебе или да те подтикне към определени действия.
— Не е изключено — съгласи се Дорик и прибра листа. — Очевидно е, че твоят процес приковава вниманието, и получавам какви ли не послания от смахнати хора.
— Непременно ме осведомявай, ако получиш подобни съобщения.
— Разбира се.
На връщане към килията Надаш умуваше над показаното съобщение от Теран Асан, когото тя познаваше. Асан напираше стръвно да се издигне в обществото и беше противна твар с твърде голямо самочувствие, но неведнъж се бе оказвал полезен със сведения от „кухнята“ на собствения си Дом и Дома Ву. Тъкмо той зае мястото й в изпълнителния комитет и сега беше готов да споделя информация за емперо и за контактите си с Дома Ву, а това беше много интересно според Надаш.