Знаеше, че такава щедрост не може да е безкористна и рано или късно ще се наложи да плати за нея по някакъв начин. Но това не беше неотложна грижа. В момента мозъкът на Надаш беше зает със сглобяването на картинката от отделните парченца.
Толкова зает, че дори не забеляза убийцата с острието в четката за зъби, докато тя не се изпречи на три крачки и не се хвърли към нея.
— Ама че гадост! — ахна Надаш.
В следващия миг убийцата обви с ръка шията й, запрати я на пода и заби острата четка за зъби в сънната артерия на жената зад Надаш, която налиташе към нея със съвсем различен импровизиран нож от наточена лъжица.
Жената с лъжицата, явно изненадана и от появата на другата, и от острието, което сега стърчеше от шията й, изпусна своя нож и вдигна немощно ръце към забитата в артерията й четка. Другата я плесна през ръцете и натика с длан острието по-дълбоко, а жертвата изхърка задавено. После жената с четката награби жената с лъжицата за предницата на затворническата риза и я метна над парапета. Онази с лъжицата падна от четири метра с тежък влажен плясък на пода и умря.
Жената с четката надзърна към долния етаж, взе оръжието на покойницата и го доближи към очите на Надаш.
— Не си носи лъжица в бой с четки — каза тя и захвърли лъжицата в най-близката килия.
— Какво? — смънка втрещената Надаш.
— Знаеш ли кой я прати?
Надаш се опомни.
— Трябва да е Грейланд.
— Не налучка докрай. Тя беше човек на Джейсин Ву.
— Ясно. А ти чий човек си?
— На Деран Ву. И ти нося предложение от него.
Надзирателите и други затворнички се струпваха около трупа на жената с лъжицата, вдигаха глави и гледаха Надаш.
— Не се притеснявай — посъветва я жената с четката. — Има начин бъркотията да се оправи.
— Радвам се да го чуя.
— Искаш ли да чуеш предложението?
Надаш се взря в нея.
И си каза: „Това също се забави повече, отколкото очаквах“.
— Слушам те. — Забеляза, че надзиратели се качват по стълбата към тях. — Само че побързай.
4
Кива Лагос огледа празния склад, застанала в средата му, и накрая се обърна към Гей Пац.
— Накара ме да сляза тук, за да зяпам шибано нищо.
Гей Пац, старшата разследваща счетоводителка в Дома Лагос, кимна.
— Гледаш нищо — съгласи се тя. — А би трябвало да виждаш склад, пълен със зърно и други стоки на Нахамапитин, на стойност няколко милиона марки, готови за доставка.
Кива примига.
— Значи са били натоварени и изпратени?
— Може и да са — отвърна Пац. — Но дори да е така, не са изпратени законно или на официалните купувачи. А по-вероятно е изобщо да не са били стоварени тук. Стоки по опис за десет милиона марки просто са изчезнали.
— Но са осчетоводени — предположи Кива.
— Да. По документи всичко е тук. Заедно със стоки по опис за още около четиресет милиона марки, които би трябвало да се намират в други складове на Нахамапитин в Средоточие, но също липсват.
— Стоки, за които вече сме получили шибаните пари.
Пац кимна.
— Всичко, което би трябвало да се съхранява в този склад, вече е поръчано и платено. И всичко в другите складове е поръчано и платено. Домът Нахамапитин, а сега и ти, защото ти възложиха да управляваш бизнеса им, сте затънали с четиресет милиона марки за тези стоки. Но има и добра новина.
— Тъй ли било? И каква е тя?
— Стоките е трябвало да бъдат доставени извън тази звездна система. Емперо казва, че струите на потока ще изчезнат, значи има вероятност това да се случи преди крайния законен срок, когато си длъжна да изпълниш поръчките.
Кива изсумтя и пак се озърна в празния склад.
— Защо научавам чак сега?
— За този склад ли?
— Да.
Пац сви рамене.
— Колкото и пари да са отмъкнати с тази дребна афера, те са под един процент от стойността на стоковите запаси на Дома Нахамапитин в системата и, разбира се, далеч по-малък дял от общите стокови запаси на Дома. Непрекъснато се превозват и доставят партиди, тези складове не остават празни дълго. — Тя размаха ръка към пустотата наоколо. — Установихме тези липси преди всичко защото, когато Домът Лагос трябваше да поеме управлението от Нахамапитин, извършихме задължителния одит. Само след няколко дни този склад и още няколко като него пак щяха да бъдат пълни.