— Как прикриват това, да им го навра отзад?
— Ето ти я магията да имаш клиенти, които са на седмици или месеци път от тебе. При доставянето на партидите и установен недостиг или се променят със задна дата поръчките, за да бъдат премахнати липсващите стоки, или се доставят по-късно със следваща пратка. И в двата случая това се отчита като загуби и служи за намаляване на данъците. За да се установи, че причината е друга, трябва да бъде проведен пълен одит на цялата дейност.
— А Нахамапитин не биха го направили, защото тъкмо те са се блажили от тези хитрини — отбеляза Кива.
— Е, още нямаме конкретни доказателства — предпазливо напомни Пац.
— Ако не броим това, че Надаш Нахамапитин явно е финансирала опитите си за преврат с това дребно джебчийство.
— Май е така — промърмори Пац.
— Можем ли да покрием този недостиг? — попита Кива. — За разлика от шибаните Нахамапитин не можем да се преструваме, че описаните стоки някак са изпаднали от кораба насред Потока.
— Това е извън моята компетентност — изтъкна Пац. — Допускам, че сметките може да се нагодят, но пак ще си вътре с петдесетина милиона марки. Накарах моите хора да преровят счетоводните книги за последните десет години, за да установят какъв е истинският мащаб на тези злоупотреби.
— Значи очакваш да откриете още случаи.
Пац гледаше невъзмутимо началничката си.
— Лейди Кива, измами в такъв размер не се случват ей така. Вероятно е общата сума да достига стотици милиони марки. Може би и милиарди.
— Превратите не са евтини — подхвърли Кива.
— Така изглежда.
— Поне знаем ли къде са шибаните пари?
— Все още не. Нямаме правомощия да търсим извън местните сметки на Дома Нахамапитин. Не можем да се занимаваме с личните сметки на членовете на рода и други сметки, които нямат пряка връзка с бизнеса. Разбира се, изпращам цялата информация на имперската данъчна служба. Те имат възможности да проведат по-пълно разследване.
— Каквито и суми да открият, искам да ни ги върнат.
— Налага се да те предупредя, че е твърде невероятно данъчната служба да изпълни такова искане.
— Ами да се шибат.
— Защо не — съгласи се Пац. — Но имаме и проблема, че Домът Нахамапитин вероятно дължи неплатени данъци и глоби. И е почти сигурно, че общата сума надхвърля стойността на липсите.
Кива изфуча сърдито. И попита:
— А за каква част от цялата тази история ще бъда обвинена аз?
— Мисля, че ще зависи от обвиняващите — отговори Пац. — Не ми се вярва нито Грейланд, нито данъчната служба да търсят вината у тебе, дори само заради простия факт, че всичко това — тя пак обхвана с жест склада — се е случило, преди ти да поемеш управлението. Но от Дома Нахамапитин може и да си опитат късмета. Особено във връзка с някои събития напоследък.
— Какви събития?
— Ами другото, което открихме по време на одита. Саботаж — на стоки, машини, кораби. Всичко е извършено през последния месец, откакто Домът Лагос управлява бизнеса.
— Какви са щетите?
Пац не отговори, но Кива се досети за отговора по погледа й — „шибано огромни“.
— Повтарям казаното преди малко — защо научавам чак сега?
— Ти си новата началничка. Някои хора не искат да ти кажат.
— А другите?
— Е, другите… те искат да те провалят с гръм и трясък, шефке.
Три часа по-късно Кива се бе върнала в своя кабинет в Дома на гилдиите. Всъщност в бившия кабинет на също вече бившия Амит Нахамапитин, който благодарение на своята сестра се бе озовал пред връхлитаща совалка, за да бъде размазан по около декар от хангара, докато совалката, се премяташе върху него като куче по купчинка говна.
Кива не смяташе, че това е добър начин да приключиш с живота. Но докато умуваше по въпроса, сещаше се и за по-лоши начини. Амит дори не бе усетил нищо в мига на смъртта си и поне хората щяха да обсъждат гибелта му години наред. Доста по-интересно от банален инсулт или инфаркт. Това всъщност беше най-интересният факт за Амит, което според Кива не изглеждаше особено похвално за живота му.
Кабинетът на вече покойния и поразмазан Амит беше просторен, както се полагаше на човека, ръководил всички дейности на своя род в системата на Средоточие. Стаята беше обзаведена изискано в стил, който подсказваше натрапчиво предпочитанията на нает дизайнер, а не собствения вкус на Амит, ако изобщо бе имал такъв, което не изглеждаше особено вероятно. Кабинетът беше претъпкан и с всякакви технологични улеснения и новости, които съвременен ръководител на бизнес би пожелал да използва.