„Липсвало му е само детекторчето „Ей, шибаната ти сестричка е намислила да ти забие совалка в гъза“ — хрумна й на Кива. Е, не можеше да се отрече, че едва ли би имало откъде да се сдобие с толкова специализирано устройство.
Тази мисъл се мярна в главата й, докато зяпаше през прозрачната външна стена от стъкло към улицата долу. Освен обичайния шум в Първа стъпка — най-големия град във Взаимозависимостта, каквито са били и други имперски столици в историята — имаше и допълнителна врява от тълпа протестиращи, или поне приличаха на такива. От толкова високо Кива не можеше да различи написаното на плакатите, нито да чуе какво крещят, но нямаше съмнение, че гъмжилото долу изглеждаше развълнувано.
— Лейди Кива…
Тя изви глава към личния си помощник Бунтон Салаанадон, когото бе наследила от Амит Нахамапитин. Кива го задържа на тази длъжност, защото не беше негова вината, че е работил за нескопосан изменник срещу Взаимозависимостта, а и той знаеше неща, които оставаха неизвестни за нея, и не искаше да чака седмици или месеци, докато ги научи. Поне досега човекът беше и подобаващо благодарен, че не го изрита, и наистина полезен за усилията на Кива да управлява бизнеса на Дома Нахамапитин не като натрапена отгоре гадина.
Тя кимна към прозореца.
— За какво е този протест?
Салаанадон застана до началничката си и погледна към улицата.
— Не бих казал, че протестират. Емперо заяви, че е имала видения за бъдещето на Взаимозависимостта. Доколкото знам, хората долу я подкрепят.
— Хъм…
Той изви глава към нея.
— Лейди Кива, когато се срещнахте с Нейно величество, тя спомена ли нещо за тези видения?
— Не. Когато се срещнахме, емперо още се опомняше от усърдния опит на сестрата на твоя предишен шеф да пръсне на парчета цял кораб, в който тя се е намирала. И не беше много приказлива. Благодари ми, че помогнах да бъде разкрит заговорът на Надаш, и ми заповяда да поема управлението тук. След това ме подканиха да се махна.
— Всяка среща с емперо е чест.
— Мина поносимо. Мисля, че тя вече се чука с предишния ми партньор в креватните игрички.
— Моля, госпожо?…
Кива махна с ръка.
— Не е важно. Искаш да обсъдим нещо ли?
— Да, госпожо. Дойде адвокат.
— Изхвърли го през някой прозорец.
— Жена е.
— Добре, изхвърли я. Всички сме равни в свойството да падаме от прозорци.
— Бих изпълнил нареждането, но тази адвокатка е от Дома Нахамапитин.
— Значи вече работи за мен.
— Опасявам се, че не е така — възрази Салаанадон. — Адвокатката е пристигнала от Терхатум, който е…
— Знам какво и къде е Терхатум — прекъсна го Кива. — Дошла е от шибания централен офис.
— Да, госпожо.
— А изобщо възможно ли е да са научили толкова бързо?
— Полетът от Средоточие до Терхатум през Потока продължава петнайсет дни. Времето едва би стигнало и все пак е възможно.
— Какво иска тя?
— Доколкото разбрах, иска да обсъди с вас управлението на местната делова активност на Дома Нахамапитин.
— Значи е по-добре да поиска разговор с емперо, защото тя ме назначи тук.
— Адвокатката каза, че има и други теми, които да обсъди с вас.
— И тях да си отнесе при емперо.
— Уви, няма как да я отпратим. Носи неограничено пълномощно.
Кива се намръщи.
— Мамка му…
Неограниченото пълномощно беше официален документ и даваше на приносителя си същия статут, който имаше и старшият ръководител на Дома. По закон Кива не можеше да отбягва тази адвокатка, защото все едно би отказала да говори със самата графиня Нахамапитин, което пък си беше направо немислимо. Чисто формално, въпреки че лично емперо я назначи, Кива в новата си роля на директор беше служителка на графинята.
— Тя чака в приемната — обясни Салаанадон.
— Чудесно. Доведи я. По-добре да приключим веднага с това.
— Да, госпожо.
Салаанадон леко наклони глава и излезе. Кива пак се загледа в навалицата с плакатите, запълнила улицата, и се зачуди за момент колко от тях са искрено набожни и на колко е платено от Грейланд. В края на краищата различни емперо бяха наемали цели тълпи и за по-маловажни поводи от мистични видения. А ако на Взаимозависимостта предстоеше да се сгромоляса, защо сегашната емперо да не похарчи малко марки, преди да са станали безполезни.
„Не е зле и аз да се замисля по въпроса“ — каза си Кива.