Добро хрумване, но имаше едно затруднение с осъществяването му — при цялото си богатство Кива беше смайващо равнодушна към парите. Харесваше парите, харесваше й да има пари и разбираше добре, че животът в безпаричие е адски гнусен. Но през целия си живот бе имала предостатъчно пари буквално за всичко, което искаше да прави — да си дъщеря на ръководителката на благороднически търговски Дом си има своите предимства. Никога обаче не мислеше за парите и за собствените й потребности стигаше съвсем малка част от сумите, с които би могла да разполага.
Други две желания я вдъхновяваха — чукането, в което ентусиазмът й почти (но не докрай) стигаше до безразборна смяна на партньорите, и управлението на различни дейности, което й допадаше, пък и се оказа, че изобщо не се представя зле. Кива дори не си въобразяваше, че някой ден ще ръководи Дома Лагос — тя беше късно допълнение към немалкото потомци на графиня Лагос и не попадаше сред кандидатите за поста старши директор. А въпреки примера, даден й от нейната бивша добра позната през студентските години Надаш Нахамапитин, Кива не беше склонна да изтребва братята и сестрите си, за да подобри своите шансове. Вселената обаче беше достатъчно голяма, за да има Кива с какво да се заеме, и ето, повериха й бизнеса на Нахамапитин.
Поне засега. Докато или Нахамапитин й го издърпат от ръцете, или струите на Потока изчезнат и всички бъдат еднакво прецакани.
„Какви шибано вълнуващи времена“ — отбеляза мислено тя.
Вратата се отвори и Салаанадон влезе заедно с жена горе-долу на нейната възраст.
— Лейди Кива, представям ви госпожа Сеня Фундапелонан.
— Здравейте, лейди Кива — поклони се Фундапелонан.
— Да, да.
Кива я подкани с жест да влезе в стаята и да седне на креслото пред внушителното бюро. Салаанадон се поначумери, но излезе безмълвно. Кива потъна в своето кресло зад бюрото.
— Бих искала в началото да ви предам най-добрите пожелания на графиня Нахамапитин, която ви благодари, че сте поели управлението на нейния местен бизнес в този размирен период.
Кива изви очи.
— Вижте какво… как ви беше името?
— Сеня Фундапелонан.
— Не е лесно да се запомни от първия път.
— Предполагам, лейди Кива.
— Фундапелонан, може ли само… да пропуснем залъгалките? Като ви гледам, струвате ми се умна.
— Благодаря ви, лейди Кива.
— И тъй като сте умна, знаете не по-зле от мен, че каквито и да са чувствата на графиня Нахамапитин към мен в момента, благодарността трябва да е на абсолютното шибано дъно. Представих на емперо доказателства, че дечицата на графинята са изменници, едната от тях е убила другия, а сега аз съм начело на нейната шибана фирма тук. Истинското й желание за мен, доколкото мога да отгатна, е да ме бутне през някой проклет прозорец.
Фундапелонан се усмихна много сдържано.
— Освен това, ако наистина сте пристигнали от Терхатум…
— Да, оттам пристигнах.
— … с оглед на времето за полет до там и обратно, изглежда, са ви изпратили почти незабавно, след като графинята е научила новините за своите непослушни дечица. Значи е твърде смехотворно дори да си въобразявам, че тя мисли нещо за мен. Представям си, че в главата на графиня Нахамапитин освен неизбежните възклицания „Мамка му!“ се въртят мисли, първо, как да отърве дъщеря си от почти неизбежната смъртна присъда и, второ, как да изрита мен или който и да е друг чужд за рода Нахамапитин човек от скъпоценната й шибана фирма. Достатъчно близо ли съм до истината?
Фундапелонан се забави само секунда с отговора.
— Не бъркате.
— Затова, за да спестим и двете малко време, имам молба — хайде да преминем веднага към шибания разговор по същество.
— Звучи разумно — съгласи се Фундапелонан. — Добре, лейди Кива, ето какво трябва да ви кажа: Домът Нахамапитин, представляван от мен, ви моли да подадете оставка, за да дадете възможност на избран от нас ръководител да поеме грижите за нашите интереси в тази система. — Тя извади неограниченото си пълномощно и го сложи на бюрото пред Кива. — Това е официалната ни молба. Неофициално в условията за вашето оттегляне ще бъде включена и значителна премия.
— Говорите за подкуп.
— Говоря за премия. Така графинята ще изрази своята признателност за вашата готовност да ръководите нашия бизнес в критичен момент.
— Нали уж вече ви помолих да си спестим глупостите.
— Лейди Кива, някои глупости си струва да бъдат казани.
— Е, поне за това сте права. — Кива посочи пълномощното. — Предполагам, че и вие, и графинята сте осведомени за назначаването ми от емперо като попечител на вашия бизнес тук. Не мога просто така да подам оставка.