Выбрать главу

— Разбираме това. Знаем и че емперо ще бъде по-склонна да позволи оттеглянето ви, ако вие сама подадете оставка.

— Не бъдете толкова сигурни.

— И защо?

— Ами дори да пренебрегнем факта, че Надаш Нахамапитин се опита да убие емперо с цяла космическа совалка, което никак не помага за доброто име на целия шибан род, остава фактът за повсеместните измами, които моите одитори откриват във вашето счетоводство за последните няколко години.

Фундапелонан леко изви глава встрани.

— Лейди Кива, а в счетоводството на Дома Лагос няма и следа от измами и корупция, така ли? И двете знаем твърде добре, че бъркането в меда и от служители, и от управители, и… да, дори понякога, за съжаление, от членове на семейството, не е нещо необикновено. Достойно за съжаление — да. Необикновено — не.

— С този довод ли ще ме убедите, че трябва да върна управлението на някого от Дома Нахамапитин? „Всички го правят“?

— Ако трябва да бъдем честни — всички го правят.

— Ако трябва да бъдем честни — не всички правят шибани опити за покушение срещу емперо.

— Значи вашият отговор е „не“.

— Значи моят отговор е „Я стига си се бъзикала с мен“.

Фундапелонан вдигна рамене.

— Както желаете. Но искам да знаете, че въпреки това ще поискаме да бъдете отстранена.

— Ами, пожелавам ви късмет.

— Няма да се нуждаем от късмет, лейди Кива. Достатъчна ни е вашата некомпетентност.

— Брей, да ви го начукам.

— Би трябвало да сте научили, че има съществено нарастване на случаите на саботаж срещу собственост и стоки на Дома Нахамапитин.

— Вече чух.

— Следователно ви е ясно, че това затруднява Дома в деловата му активност. И подронва престижа му.

— В това не съм сигурна — отвърна Кива. — Не отричам, че има рязък ръст на саботажа, но от моя гледна точка най-впечатляващият случай на саботаж е превръщането от Надаш на съвсем нов кораб на Дома Нахамапитин в шибана купчина метални отпадъци. Щом подхванахме темата за подронване на престижа, може би трябва да добавим и този случай, а?

Фундапелонан сви вежди.

— Може би емперо се придържа към различно мнение по въпроса.

— Съмнявам се. — Кива посочи пълномощното. — С това ще си уговорите среща с нея, но не ми се вярва емперо да забрави как вашият Дом се опълчи срещу й.

— Не Домът. Една от представителките му.

— Пожелавам ви късмет и с този довод.

— Няма да го изтъкна аз, а графиня Нахамапитин.

Кива примигна при новината.

— И тя ли ще пристигне тук?

— Разбира се. — Фундапелонан се усмихна. — Лейди Кива, както и вие изтъкнахте съвсем уместно, доброто име на Дома бе опетнено от някои събития напоследък. Появата на скромна адвокатка не би могла да го изчисти. Не е нещо, с което биха се справили и хиляда адвокати. Единственият начин е графинята да дойде от Терхатум, за да разговаря лично с емперо. Аз съм тук, за да се погрижа за някои — моля да ме извините за израза — незначителни проблеми, например предложението към вас. С по-сериозните неща ще се заеме самата графиня.

— И кога пристига?

Фундапелонан погледна китката си, на която имаше някакъв вид часовник, и Кива се подразни от излишно драматичния жест.

— Ако корабът, с който имаше намерение да пътува, спази графика за полета, ще бъде тук след около три денонощия. — Фундапелонан пак се взря в нея. — С толкова време разполагате, за да промените решението си. Не е много време, лейди Кива.

5

— И колко време ни остава по-точно?

Марс Клермон успя да запази спокойното си изражение — поне на това вече се бе научил. Но в себе си преживяваше всичко истински, удряше се с длан по челото и си разтъркваше усилено бузите. През последния месец животът му се състоеше от нескончаемо повтарящ се отговор на все същия въпрос във всевъзможни варианти без особени разлики, задаван от хора, което не желаеха да бъдат убедени от отговора, а не бяха вещи в математиката, за да разберат защо той си остава верен независимо колко силно е желанието им да се промени.

Но нали такава беше длъжността му сега — помощник на емперо Грейланд II със специални пълномощия по научната политика, на когото бе възложено да обсъжда с много важни особи проблемите, свързани с неизбежното скорошно изчезване на Потока. И сред тези особи бяха имперски министри, депутати в парламента, ръководители на благороднически Домове и техни приближени, епископи и архиепископи в Църквата на Взаимозависимостта и всякакви други църкви, учени, журналисти, най-видни знаменитости, „влиятелни мислители“, популярни в обществото интелектуалци и дори някой и друг водещ на дискусионно предаване.