— Казвате „като учени“, но емперо обяви, че има видения за предстоящото — оплака се някой от екзогеолозите.
Марс видимо се смути.
— За тях не мога да кажа нищо. Мога само да ви уверя, че емперо Грейланд подкрепя напълно продължаването и разширяването на научните изследвания по проблема, които са започнали по решение на нейния баща Атавио VI.
— Но според вас не е ли озадачаващо, че тя се захвана с тези мистични безсмислици? Не ми се вярва това да й помогне да убеди хората.
Марс помълча, за да обмисли думите си.
— Уважаеми колеги — започна той. — В продължение на един час ви представях хипотеза, основана на данни, които съвпадат с наблюденията ни за особеностите на вселената. Тя е подложена на критичен анализ от други специалисти и съответства на всички критерии и норми за научно изследване. Но въпреки това вече мога да се досетя, че по-малко от половината сред вас я смятат за убедителна, и то само отчасти. Вие сте учени. Ако не мога да убедя всички тук с тези данни, твърде вероятно е да постигна още по-малък успех с обществото като цяло. — Марс огледа смълчаните екзогеолози. — Не бих си позволил да заявя, че разбирам твърденията на нашата емперо за видения и откровения. И в никакъв случай не мога да кажа, че вярвам в тях безусловно. Но аз вярвам в емперо. Вярвам, че се е посветила на задачата да помогне на всички свои поданици да се подготвят за неизбежното. И ако нейни видения помогнат там, където не помагат обосновани, подлежащи на проверка и потвърждение твърдения на учени, готов съм да приема и виденията. Като си припомним какъв е залогът, може би е уместно и вие да се отнесете така към тях.
Марс долови присъствието на жената, преди да я зърне. По-точно видя как неговият помощник и телохранител Надау Уилт се напрегна, докато вървяха към чакащата ги кола, и се изпречи между него и някого, който очевидно се беше устремил към тях. Тогава забеляза доближаващата ги малко по-възрастна жена, чиято коса бе леко разчорлена, а в ръцете си стискаше снопче листове.
Жената видя движението на Уилт и спря на няколко метра от тях, вдигнала листовете пред себе си.
— Доктор Клермон, истината ли казахте в залата?
Марс се подсмихна. Мина доста време, откакто някой се бе обръщал към него с титлата „доктор“.
— За изчезването на Потока ли? Да, можете да не се съмнявате.
— Не за това. — Тя не се постара да прикрие досадата и пренебрежението си. — Казахте, че ще се радвате, ако някой докаже грешките ви.
„А, пак стигнахме дотук“ — помисли Марс. След всяко представяне на данните за Потока един-двама от слушателите му се опитваха да го заприказват, за да споделят собствените си „научни“ теории, че Потокът бил измерение на призраците или емперо лично заличавала струите в Потока по волята на все още неоткрит до днес друг разумен вид, който прилича на кръстоска между акула и пудел (човекът си носеше и рисунки). Марс бе решил да се държи учтиво с тези случаи, но се оставяше Уилт да го отведе за следващата презентация.
— Да — отвърна любезно. — В този случай ще бъда много щастлив, ако някой ме опровергае.
— Сигурен ли сте? Защото искам да ви кажа, доктор Клермон, че аз не бях особено щастлива, когато вие ме опровергахте.
Марс се обърка за няколко секунди, после изведнъж се опули.
— Вие сте… Хатиде Ройнолд.
— Да.
— Вие сте казали на Нахамапитин, че струите на Потока се изместват, а не изчезват.
— Да.
— И не бяхте права за това.
— Да, да — раздразнено потвърди тя. — Може би нямаше да сбъркам, ако вашият баща си бе направил труда да отговори на моето писмо за този проблем. Но той не пожела да ми отговори.
— Изпълняваше заповед на емперо да не обсъжда изследванията си с никого.
— Да, вече научих за това оправдание.
— Нахамапитин използваха вашите данни в опит за преврат.
— Е, поне с мен не са споделяли кроежите си — сопна се Ройнолд. — Досущ както и емперо едва ли ви е казала, че ще използва вашите данни за смехотворния си номер с „виденията“.
Марс се огледа към сградата, откъдето бяха излезли току-що.
— Как… успяхте да влезете на днешната презентация? Не сте екзогеолог.
— Сложих си същата значка с моята фамилия и се вмъкнах. — Жестът, с който тя посочи лицето си, беше почти презрителен. — Нали ме виждате. И за екзогеолозите не може да се каже, че са почитатели на модата. Слях се с тълпата.