— Лорд Марс, време е да тръгваме — подсказа Уилт, който знаеше кога да се намеси.
Марс се обърна и му позволи да го побутне към колата.
— Не сте прав, доктор Клермон.
Ройнолд пак пристъпи към тях и спря отново, когато Уилт я опари с поглед, сякаш казваше „Опичай си акъла“. Но нямаше намерение да отстъпи.
— За какво говорите? — попита Марс.
Ройнолд посочи куфарчето му с таблета, холопроектора и бележките.
— За вашата работа. Не сте прав. Но и не грешите. Просто не е цялостна.
— Не е цялостна…
— Точно така — кимна тя.
Марс направи крачка към нея, от което Уилт настръхна.
— С тези данни моят баща предвиди с изключителна точност изчезването на струята от Край. Аз също проверих неговите изчисления.
— Да, прави сте. Прави сте и за предстоящото изчезване на струята към Терхатум. Нали вече ви казах, че не грешите.
— Но защо смятате, че работата ни не е цялостна?
— Не за тази част говоря. А за вашата теория. Вие и вашият баща сте разработвали обща теория на изчезването на Потока. — Ройнолд разтръска снопчето листове. — Това пък е специалната теория.
— Какво искате да кажете?
— Казвам, че вашият баща прогнозира точно кога ще изчезнат струите на Потока, а вие сте потвърдили изчисленията му. Той обаче е пропуснал една особеност на процеса — не само ще изчезват струи, но и ще се отварят. Нямало е как да проверите това, защото той не го е забелязал.
Ройнолд подаде снопчето на Марс, който пристъпи и го взе.
— Сбърках, защото започнах с няколко неправилни предположения, които не проверих по-късно — призна Ройнолд, докато той четеше. Тя сви рамене. — Бих имала полза, ако мои колеги бяха прегледали направеното, но ми плащаха да не споделям с никого. Оказва се, че съм била права за процеса, само че съм заложила грешни начални условия. Щом се сдобих с вашите данни, видях, че вашият баща и вие сте изследвали други страни на същия проблем. Свързани, но и почти независими от тези, с които се занимавах аз. Обединих неговите данни с моя процес. — Тя посочи листовете. — И стигнах до това.
Марс вдигна поглед и примигна насреща й онемял.
— Е, права ли съм? — Ройнолд сочеше листовете. — Всичко е все още на предварителен етап, разбира се. И все пак?…
— Лорд Марс — обади се Уилт по-настойчиво.
Марс кимна на своя телохранител, погледна Ройнолд и леко размаха снопчето хартия.
— Може ли да ги задържа?
— Донесох ги за вас.
— Как да се свържа с вас, за да го обсъдим по-подробно?
— Написала съм на заглавната страница.
— Кога е подходящо да ви потърся?
Тя се усмихна притеснено.
— Няма неподходящо време, доктор Клермон. В момента ми се налага да обмислям отново бъдещето си.
Той се смръщи.
— Нали преподавахте в университет?
— Е, да. Но както се оказа, когато изменници се възползват от нечии резултати като оправдание за действията си срещу Взаимозависимостта и опита за покушение срещу емперо, оставането на работа в имперски университет се превръща в… проблем.
— Вие не сте виновна, че са злоупотребили така с вашите данни. Не са ви посвещавали в плановете си.
— Вярно — потвърди тя. — Но пък и аз не си направих труда да попитам, нали? — Пак вдигна рамене. — Както и да е, поне имах достатъчно свободно време да свърша тази работа. Не съм съвсем наясно какво ще ям от следващата седмица нататък. Но пък нали затова във Взаимозависимостта е предвиден жизнен минимум.
Марс я изгледа сепнато.
— Дотам ли стигнахте?
— Добре де, май прекалих. Извинете. Понякога не се усещам къде да спра.
Марс се усмихна и й подаде листовете.
— Елате. Имам още една презентация в другия край на града, за която вече закъснявам. Можем да поговорим по пътя дотам. И след това.
— Бива. — Ройнолд си взе снопчето хартия. — Вие наистина нямате нищо против някой да докаже, че грешите. Признавам, че не го очаквах.
— Доктор Ройнолд, самата вие казахте, че не греша. Просто не съм прав.
6
Струята на Потока от Средоточие към Терхатум изчезна.
Случи се преди прогнозирания момент, но в рамките на диапазона от вероятности, който Марс Клермон бе представил на емперо Грейланд II. Последният кораб, влязъл в плитчината на струята към Герхатум, беше петицата „Винаги ще те помня като дете“ на Дома Нахамапитин, която попадна в Потока шест часа по-рано. Капитанът на „Като дете“ бе предупреден, че научният съветник на емперо предвижда изчезване на струята. Получи и предупреждение, че процесът на разпадане на струята ще започне от случайно възникнали точки в нея, а няма да тръгне от единия край и да продължи подобно на вълна към другия, както се бе случило със струята от системата Край към Средоточие. Диспечерският център му предложи да пренасочи полета през Мелака и оттам към Терхатум.