Капитан на „Като дете“ беше Дарис Мория, която изрази пред своята старша помощничка Лин Бурогинол презрението си към Грейланд II, нейния научен съветник и диспечерския център на Средоточие, а след това заповяда корабът да влезе по график в плитчината.
Корабът не пристигна навреме в Терхатум. Всъщност никога не се появи там. По-точно „Като дете“ изчезна безследно от Взаимозависимостта. Разпадащата се струя на Потока го изхвърли в пространството на няколко хиляди светлинни години от най-близкото човешко средище. Това се случи, защото макар да оприличават Потока на река или път, или някакъв друг линеен начин на придвижване, той не прилича по нищо на тях, нито пък е линеен в някакъв смисъл. Ако „Като дете“ бе изпаднал от Потока секунда по-рано, щеше да се озове само на една светлинна година от звездата Сириус А, която пък се намираше сравнително близо в космически мащаб до родната звездна система на човечеството. Ако бе изхвърлен секунда по-късно, щеше да попадне много по-близо до централния звезден куп на Млечния път.
Но във всички случаи щеше да бъде далече — от Средоточие, от Терхатум, от човечеството. Далече от спасението. Далече от живота.
„Винаги ще те помня като дете“ бе проектиран да поддържа живота и безопасността на своя екипаж в продължение на пет години, преди всичко да завърши неизбежно с хаос и безумие. Но подобно на повечето използвани за търговски цели петици, „Като дете“ извършваше кратки полети от Средоточие до Терхатум и обратно, целият цикъл се побираше в около две седмици. Не беше необходимо да го оборудват и снабдят за дългогодишно оцеляване на екипажа. Само че настъпи момент, когато това се оказа необходимо.
Капитан Мория призова екипажа да запази хладнокръвие и хората я послушаха. В продължение на две седмици. След още две седмици капитан Мория беше мъртва и екипажът, който разбираше твърде добре какво сполетя „Като дете“, къде се намираха (и къде не) и колко малко храна и други ресурси имаха, започна да се поддава на напрежението. Месец по-късно смъртта застигна половината от екипажа, включително повечето офицери. Минаха още шест седмици и екипажът се смали до трийсетина души в три групички, които отказваха да правят нещо заедно, а в системите на кораба започнаха да се появяват повреди.
Изнизаха се 277 дни от този момент и последният жив — отговорник по товаро-разтоварните дейности на име Джайн Брисфелт, записа дълъг разказ за последните, крайно потискащи часове на „Като дете“ и екипажа. След това отиде в сектора на охраната, взе оръжие, настани се в каюта, пусна си една от любимите комедии и се застреля насред буен смях в най-забавната част от историята.
Записаният на таблет разказ остана невидян и нечут от каквото и да било живо същество. Самият таблет, чието захранване се изтощи след две години, се повреди непоправимо петдесет години по-късно и разказът би останал недостъпен дори с ново захранване. „Като дете“ се превърна в студена, напълно лишена от енергия черупка само за десетина години. Нямаше да бъде намерен никога нито от хора, нито от представители на друг разумен вид, ако такива съществуваха. Щеше да се рее между звездите още двайсет милиона години, преди да го придърпа гравитацията на минало наблизо червено джудже, което корабът щеше да обикаля още шест милиона години по орбита като на комета, преди да доближи звездата и да се разпадне на съставните си атоми.
Но всичко това тепърва предстоеше.
А в настоящето изчезването на струята към Терхатум беше потвърдено съвсем лесно: изследователска сонда се опита да влезе в плитчината, но не можа. Там, където плитчината се намираше само преди секунди, нямаше нищо, освен обикновено пространство-време и вакуум. Други кораби наоколо провериха дали плитчината се е преместила или продължава да се движи, което се случваше рядко, но поне на теория беше възможно. Не се движеше. Нямаше я.
Щяха да минат седмици или месеци, докато новината за изчезналата струя към Терхатум стигне до всички системи във Взаимозависимостта (включително до Терхатум, защото обиколният полет до системата вече отнемаше един месец), но в системата на Средоточие имаше незабавни последствия.