На фондовата и стоковата борса цените на акциите рухнаха, интересът към фючърсните сделки се сгромоляса, милиарди марки капитализация се изпариха почти мигновено. Онези малцина спекуланти, които бяха залагали на рязък спад на пазара, също почти мигновено установиха, че вече са абсурдно богати, но търговията беше прекратена скоро, а загубите и печалбите — заличени.
Няколко от търговските Домове предявиха искания за изплащане на застраховки в Дома Айело, който държеше монопола в застраховането, като се обосноваха със загубите заради (вече почти несъмненото) изчезване на струята на Потока от Край към Средоточие. Посочваха загуби на кораби, товари и екипажи, общата сума достигаше милиарди марки. Домът Айело отхвърли почти всички искания, като изтъкна също с известни основания, че изчезването на струите на Потока представлява действие на непреодолима сила.
В магазини и пазари навсякъде из системата на Средоточие се трупаха изпаднали в паника купувачи, които първо разграбиха стоките за задоволяване на насъщните нужди, после и всичко останало. Сащисаните собственици и управители се мъчеха да уверят клиентите си, че изчезването на една струя на Потока още не означава незабавен глад и безнадеждност. Доводът им не беше сметнат за толкова убедителен, колкото те очакваха.
Полицията и службите за сигурност в цялата система минаха в режим на пълна готовност и се подготвиха за потушаване на размирици. Добрата новина беше, че паниката засега се ограничаваше само с трескави покупки. Имаше и лоша — никой не вярваше, че ще бъде така и занапред.
Църквата на Взаимозависимостта и другите религии откриха, че храмовете и молитвените домове са претъпкани с вярващи, внезапно повярвали и не чак толкова повярвали, но желаещи да опитат и този шанс, защото ставаше нещо адски странно, и според досегашния си опит се молеха, медитираха или се чудеха какво би трябвало да правят, щом вече са дошли. Свещеници, пастори, равини, имами и други религиозни водачи хем бяха много доволни, че са необходими в настъпилата духовна и житейска криза, хем съзнаваха, че това е теологичното съответствие на паническото разграбване на стоките в магазините — новото им паство напираше да докопа каквото успее с надеждата да преживее някак трудните времена.
В Първа стъпка онези, чиято набожност пламна изведнъж, но не отидоха в църква, се тълпяха пред портите на Брайтън, местната имперска резиденция. Всеки в системата на Средоточие знаеше, че Грейланд бе имала видения за бъдещето на Взаимозависимостта и бе извела на сцената лорд Марс Клермон, чиито научни изследвания предсказваха изчезването на струите от Край и към Терхатум. Независимо дали вярваха, че е говорила искрено за виденията, или ги смятаха за подлъгване на лековерните, или пък виждаха в тях признак на разклатена психика, вече намериха причина да си мислят, че все има нещо в приказките й. Затова идваха в Брайтън — някои да благоговеят, други да се молят, трети, защото дори да не им се влизаше в църква, искаха да бъдат все някъде в този момент на твърде неясни перспективи.
Емперо обаче не беше в Брайтън, а в Си'ан — огромната имперска станция над планетата Средоточие и града Първа стъпка. Някои предполагаха, че се е уединила за мистичен диалог със своята прародителка Рашела, единствената предишна пророчица-емперо, за да обмисли следващите си действия и следващото изявление, с които ще спаси своя народ и империя.
И бяха прави донякъде.
Архиепископ Корбин не би казала, че я обзе радостно вълнение от срещата с поредния посетител, но вече не си представяше как би могла да го отпрати. И така в нейния кабинет насред Катедралния комплекс на Си'ан влезе лорд Теран Асан.
— Добре дошли сте, лорд Асан — поздрави го тя достатъчно учтиво, или поне се надяваше да е така.
Той само сведе глава вместо поклон и огледа подчертано личния й кабинет, който беше огромен и изискано обзаведен.
— Много внушително — отбеляза той.
— Благодаря — отвърна Корбин. — Аз все пак възглавявам църквата.
Асан кимна.
— Църква, която не си пада много по смирението.
— Тя е била основана от потомка на търговски род, която впоследствие е станала емперо на междузвездна империя, така че сте прав. Не сме почитатели на смирението.
— Като заговорихме за потомка на търговски род, станала емперо, сигурно вече сте чули за намерението на Грейланд II да говори пред парламента.
— Да, чух — потвърди Корбин.
— Някои хора се питат дали тя ще се възползва от повода да обяви военно положение. Все пак се потвърди прогнозата на дресирания й учен, че струята към Терхатум ще изчезне, и настана всеобща паника.