— Щом казвате, госпожо архиепископ. Мисля, че вече чух вашия отговор на моя въпрос. Благодаря ви.
Асан кимна и излезе със същата внезапност, но преди това огледа още веднъж кабинета.
Корбин постоя в недоумение какво всъщност се случи току-що и пак седна неспокойно зад бюрото си. Повика своя помощник Юбис Айси.
Той се появи веднага на прага.
— Слушам ви, Ваше преосвещенство.
— Свикай среща на моите съветници тази вечер. В седем часа. Кажи на епископите да отменят останалите си уговорки за вечерта, ако е нужно.
— Мога ли да ги уведомя за темата на срещата?
— Нуждая се от техните съвети. За емперо.
Айси се поколеба, като че искаше да помоли за още указания, но се отказа.
— Разбрах, Ваше преосвещенство.
— Юбис, още нещо…
— Да?
— Погрижи се да бъдат поднесени вечеря и напитки. Срещата ще се проточи.
— И как архиепископ Корбин се отнесе към твоите внушения, че е била изиграна? — попита Джейсин Ву.
— Отрече, разбира се — отговори Асан. — Но целта ми не беше да я накарам да се съгласи. Важно беше да посея съмнението у нея. Разбира се, тя вече бе започнала да се съмнява. Човек с нейното положение няма как да се примири безропотно със седнала наскоро на трона емперо, която дърдори за пророчества. Това е заплаха за личната й власт и влияние.
Джейсин изсумтя. Седяха в кабинета му в Дома на гилдиите насред Първа стъпка — стая с изчистени линии, вдъхваща впечатление за могъщ ръководител, както подобаваше за поста на Джейсин в Дома Ву. Двамата държаха чаши с уиски и Асан си мислеше, че това е толкова банален символ на видните бизнесмени, колкото и кабинетът.
— Теран, когато му дойде времето, ще се нуждая от нея като съюзник.
— Знам, Джейсин.
— Добре. Защото това време ще настъпи по-скоро рано, отколкото късно.
— Защото струята на Потока към Терхатум изчезна.
— Защото тя е само първата, която изчезва. Да де, втората — поправи се Джейсин. — Но ще се случи и с другите, а ние трябва да се подготвим, преди прекалено много от тях да изчезнат.
— Да се подготвим за твоя преврат.
Гримасата на Джейсин беше кисела.
— Теран, не изричай гласно тази дума, мамка му!
— Джейсин, какво пречи да го наричаш с точната дума? И ти, и аз знаем, че е необходим. Нали затова уреди да бъда вкаран в изпълнителния комитет. За да убедя останалите му членове.
Джейсин се взря в него за миг.
— Както чувам, не си много симпатичен на другите там. Неведнъж споменават и думата „гадняр“, когато говорят за тебе.
— Просто съм искрен.
— Вярно си е, че ти си гадняр открай време. Казвам го с уважение.
— Знам. Няма смисъл да се преструвам на нещо, което не съм. Хората в комитета не са глупаци. Щяха да разберат, ако играя роля. Нека съм гадняр. Това не пречи да съм прав гадняр. И не могат да оспорят правотата ми, колкото и да съм им неприятен.
— Твърде оптимистично си настроен.
— Но засега успявам.
— Да се надяваме. — Джейсин отпи от чашата си. — Надаш Нахамапитин е още жива.
— Научих.
Джейсин го стрелна с поглед.
— Дали е жива, защото си казал на Деран, че ще организирам убийството й?
— Не — възрази Асан свадливо, — жива е, защото кабинетът на Деран е на три врати от твоя по този коридор, а в Дома Ву никой не умее да си държи езика зад зъбите.
— Намекнах ти, че имам такъв план.
— И аз не казах на никого. Знаеш, че говоря с Деран, и той знае, че говоря с тебе. Разликата е, че той ме смята за свой двоен агент, но истината е, че съм твой двоен агент. И като твой двоен агент искам да подчертая колко е добре, че твоят опит да я премахнеш не успя.
— Надаш Нахамапитин е опасна.
— Такава си е. Но тя и нейният Дом могат да бъдат както твои врагове, така и твои съюзници. Домът Нахамапитин е в немилост засега, но си остава могъщ. И продължава да има могъщи приятели. А за успеха на своя замисъл ще се нуждаеш отколкото може повече приятели.
— Как ми се иска да бях видял изражението му, когато си го уверил, че не ми си казал за плана му да ликвидира Надаш — сподели Деран Ву половин час по-късно в своя кабинет.
Този кабинет не беше чак толкова просторен като кабинета на Джейсин, но май го превъзхождаше по пищност на декорациите, а и уискито на домакина беше по-добро.
— Е, ясно ти е как става — отвърна Асан. — Знаеш, че говоря с Джейсин, и той знае, че говоря с тебе. Разликата е, че той ме смята за свой двоен агент, но истината е, че съм твой двоен агент. И като твой двоен агент искам да подчертая, че е време да внимаваш с Дома Нахамапитин.