Выбрать главу

— Защо? Поне в момента имам уговорка с Надаш. Тя ще се застъпи за мен пред своя Дом чрез адвоката си. А в замяна аз ще се възползвам от връзките си в полицията и службите за сигурност, за да се оплескат с доказателствата срещу нея.

— И неизбежно ще бъдеш принуден да стовариш цялата вина върху Амит.

— И какво от това?

— Ами всеизвестно е, че Амит беше любимото дете на графинята, затова, ако се изсереш върху паметта му, за да отървеш онова нейно дете, за което тя не се съмнява, че е убило нейния любимец, може и да не спечелиш благосклонността й, както очакваш.

Деран се начумери.

— Имаш право.

— Надявах се да ме разбереш.

— Можеш ли да предложиш нещо друго?

Асан се усмихна.

— Зависи колко агресивен искаш да бъдеш в стремежа си да станеш емперо.

— Значи насъсквате двамата братовчеди Ву един срещу друг — каза Тинда Луентинту, която ръководеше администрацията на графиня Нахамапитин.

Изрече думите в имперския апартамент на „Рашелин“, най-труднодостъпния и най-добре охранявания хотел в Първа стъпка. Предпочете това място пред офиса на Дома Нахамапитин, защото в момента си имаха кукувица в онова гнездо — проблем, с който трябваше да се справят скоро. „Рашелин“ беше превъзходен, имперският апартамент — великолепно проектиран и украсен, а уискито, от което Асан внимаваше да отпива съвсем по мъничко, защото вече имаше излишни количества алкохол в организма си, беше почти немислимо изискано.

— Не е съвсем точно да се твърди, че ги насъсквам един срещу друг — възрази той. — Оставям всеки от двамата да си мисли, че ме използва, за да шпионирам другия, докато аз решавам кого да подкрепя накрая в стремежа му да стане емперо.

— Това може да се обърне много зле срещу вас, ако решат да сравнят впечатленията си — отбеляза Луентинту.

— За да го направят, трябва да забравят взаимната си омраза за повече от петнайсет секунди. Моят род е близък с Ву, както е било от много поколения насам. На възраст съм между Джейсин и Деран, виждахме се често, докато растяхме тук — в Първа стъпка. Никой извън техния род не ги познава толкова добре. Няма особена опасност някой от двамата да изпадне ненадейно в пристъп на дружелюбие към другия.

— Значи все пак смятате, че е полезно да подклаждате взаимната им враждебност.

— Както го казвате, ще излезе, че аз съм ги настроил така. В моя род си имаме поговорка: „Никой не може да мрази някой Ву така, както го мразят другите Ву“. Същинско чудо е, когато техният съвет на директорите успява да се разбере какво да хапнат на обяд, камо ли за ръководството на собствения им бизнес. Не подклаждам взаимната им омраза. Но нямам нищо против да се възползвам от нея за своя изгода.

Луентинту кимна.

— Затова сте тук, лорд Теран.

— Да. Трябва да сте наясно, че каквото и да се случи, с Грейланд е свършено. Ако наистина има видения, значи има и проблеми с психиката. Ако няма, значи върти своя игричка насред криза, за която отчасти е виновна самата тя. И за доброто на Взаимозависимостта трябва да бъде отстранена.

— Щом казвате.

— Но не го казвам аз. Или поне не само аз. Другите Домове са изнервени от тези промени в Потока и превръщането им в повод за незнайно какви решения на Грейланд спрямо техния бизнес и монополи. В парламента са убедени, че Грейланд си е наумила да въведе военно положение. Дори църквата не знае как да постъпи с Грейланд, откакто тя започна да подражава на Рашела. Ще има промени. Поне това е очевидно. И според мен всеки би се съгласил, че когато настъпят промените, ще се нуждаем от стабилност на върха. На имперския трон.

— Домът Нахамапитин вече се опълчи веднъж срещу емперо — напомни Луентинту. — Не спечелихме нищо от това.

Асан завъртя глава.

— Не. Надявам се да ми простите, че ви поправям, министър Луентинту, но Домът Нахамапитин не се опълчи срещу емперо. Това беше дело на една от старшите представителки на рода. И дори да е ясно, че тази представителка действаше безразсъдно, тя имаше сериозни причини за недоволството си. Имперският род бе дал съгласието си следващият емперо — или следващата, както се обърнаха нещата, да сключи брак с някой Нахамапитин. Ала сегашната емперо се отказа от уговорката. Не биваше да го прави. Тази грешка трябва да бъде поправена. Това е възможно.

Луентинту изви вежди.

— В случай че Домът Нахамапитин — продължи Асан — има желание да сключи сделка с някого от двамата братовчеди Ву, стремящи се да седнат на трона, и да го подкрепи със своите сили, както и със силите на своите приятели.