— Само трите ли ще бъдем?
— На аудиенцията ли? Както научих, графинята ще бъде придружена от своята адвокатка госпожа Фундапелонан. Може би помните, че разговаряхте с нея онзи ден.
— Да, вече се познаваме — потвърди Кива.
— Искате ли някой от нашите юристи да отиде с вас на срещата?
— Ще се справя сама — увери го Кива. — Просто се погрижи моят файл за постъпленията да бъде обновен с последните данни. Може да ми потрябва.
— Да, госпожо.
— Кога ще ме откара колата?
— Ще бъде пред входа след петнайсет минути. Ако желаете, може да пристигне и по-скоро.
— Не, така е добре.
Кива прекъсна връзката и се съсредоточи отново върху съвсем задоволителния орален секс. Когато свърши, каза на своята партньорка:
— Май не е зле да си погледнеш входящите съобщения.
— И защо да го правя? — учуди се Сеня Фундапелонан.
— Ще видиш.
Кива отиде да вземе душ, за да не мирише на скорошен секс.
— Можеше да ми кажеш и веднага след разговора — упрекна я Фундапелонан, щом Кива излезе от банята, отървала се от следите на съвсем задоволителния орален секс.
— Ти имаше друга работа.
Фундапелонан посочи таблета си.
— Това е мъничко по-важно.
— Зависи от гледната точка — възрази Кива. — Освен това няма да закъснееш заради мен.
— Трябва да си поръчам такси до дока на совалките и да се кача навреме в някоя от тях.
— Просто ела с мен.
— Значи според тебе изобщо няма да изглежда зле, ако двете излезем заедно оттук и се качим в колата?
Кива сви рамене.
— Графинята и без това вече е осведомена за нашето чукане.
Фундапелонан примигна.
— Какво?…
— Досещам се, че тя ти е казала за моята склонност да се чукам безразборно и ти е заръчала да опиташ, в случай че реша да кажа нещо полезно за вас в по-разгорещените моменти.
— Затова ли го правя според тебе?
— А не е ли затова?
— Е, да — призна Фундапелонан. — Но не биваше ти да го възприемаш така.
— Падам си по чукането, но това не означава, че съм тъпа — изтъкна Кива.
— Ако си знаела, че се опитваме да те подведем, защо?…
— Защо те близах до побъркване ли?
— Ами да.
— Че защо не?
— Това не е ли твърде неискрено?
Кива я изгледа с присвити очи.
— Май имаш известна липса на опит в тази област.
Фундапелонан се засегна.
— Явно е така.
— Това е само секс, мамка му — натърти Кива. — Не съм помисляла да ти правя шибано предложение за брак. Ти реши да ме сваляш, достатъчно хубавичка си…
— Благодаря — сухо вметна Фундапелонан.
— … а аз почти не съм се забавлявала, откакто Марс Клермон се прехвърли при емперо. И не ми е хрумвало да споделям с тебе каквото и да било за моя бизнес.
— Искаш да кажеш за нашия бизнес.
— Това ще го обсъдим бездруго на днешната среща — напомни Кива. — Само се опитвах да обясня, че беше доста безобиден шанс за малко секс.
— Дори не знам как да се отнеса към такива думи — призна Фундапелонан.
— Не остана недоволна, нали? — подхвърли Кива.
Фундапелонан се усмихна.
— Права си. — Помълча и добави: — За пръв път направих такова нещо.
— Секс с някого по поръчка на клиент ли?
— Да.
— И как се чувстваш?
— По-скоро добре.
— Много се радвам. — Кива я погали по рамото. — Защото ще те изчукам зверски още веднъж, но този път ще бъде пред емперо.
Графиня Нахамапитин очевидно принадлежеше към хората, които държат на всякакви шибани правила и церемонии, затова аудиенцията й с емперо се състоя в официалната приемна зала на двореца. Мястото приличаше на огромна пещера и според Кива можеше да побере совалка, но като се замисли коя бе поискала и коя се бе съгласила за тази доста смехотворна среща, май нямаше да се отнесат с разбиране към пиперливи шегички за совалки.
Кива се озърна към графиня Нахамапитин и гледката не я впечатли. Графинята и без това се набиваше на очи, а за явяването си тъкмо пред сегашната емперо се бе престарала с одеждите. През целия си досегашен живот Грейланд се бе появила точно веднъж в пищно облекло пред хората на коронясването си, а тази церемония бе приключена набързо от бомба и смъртта на най-добрата й приятелка, затова не стана един от забележителните моменти в историята на модата. Съветниците на графинята биха могли да й подскажат, че Грейланд предпочита по-скромната външност. Или не го бяха направили, или графинята бе пренебрегнала мнението им и сега сякаш носеше премяна от граната, избухнала в чекмедже с панделки от метално фолио.