Дрехите на Кива бяха много по-ненатрапчиви — официален костюм в черното и златното на търговските гилдии и медальон в цветовете на Дома Лагос: червено, жълто, светлосиньо и тъмносиньо. Кива си казваше, че в такова облекло изглежда като сервитьорка или шибана слугиня, но не можеше да си позволи волности пред емперо, затова се примиряваше.
Самата емперо потвърди впечатленията й и бе избрала костюм, който наподобяваше много повече дрехите на Кива, а не жалката нелепост, с която графинята се бе натруфила, но беше скроен великолепно (а и какво друго можеше да се очаква) и се отличаваше с имперското тъмнозелено — то уж не подхождаше добре на цвета на кожата й, обаче някак успяваше да изглежда чудесно. Може би защото, щом си емперо, всичко ти подхожда. Приятно предимство на иначе шибано неблагодарните задължения, с които бе обременена.
Кива, графинята и Сеня Фундапелонан (тя пък носеше същия приятен за окото консервативен костюм, който Кива смъкна от нея по-рано през деня) стояха пред подиума с трона, на който Грейланд щеше да се намести. Нито подиумът, нито тронът изглеждаха прекалено абсурдно, тоест сякаш не бяха на мястото си в тази зала, но пък съответстваха на предпочитанията на Грейланд.
Отвори се врата в дъното на залата, доста отдалечена от подиума, и емперо влезе. Не я придружаваха помощници, което май ставаше типично поведение, както Кива чуваше. Емперо прие поклоните на Кива и Фундапелонан и се здрависа с тях, после изтърпя сложния реверанс или каквото там шибано нещо направи графинята. Накрая изкачи стъпалата на подиума, настани се на трона и се усмихна.
— Готови сме да ви изслушаме, скъпа графиньо Нахамапитин — започна тя.
Кива забеляза имперското „ние“, което чу за пръв път от устата на Грейланд. При предишната им среща емперо използваше само „аз“. Но пък тогава тя още се възстановяваше след нападението в космическия кораб. Може и да не беше на себе си.
Графинята повтори скапаната си измишльотина с реверанса.
— Позволете да започна, Ваше величество, с уверенията за безграничната преданост на Дома Нахамапитин. И лично аз, и всички ние като Дом съзнаваме, че напоследък имахте твърде основателни причини да се усъмните в искреността на нашата преданост.
Разбирам, че единственият начин да си върнем вашето доверие е да го заслужим отново бавно и трудно. Това е основната мисия на Дома под мое ръководство. За да потвърдя, че намерението ми е сериозно, и като първа малка стъпка за поправяне на стореното се задължавам да внеса цялата годишна печалба на Дома Нахамапитин в системата на Средоточие във фондацията „Нафа Долг“.
Кива за малко не си глътна езика от тази купчина нагли глупотевини. Първо, графинята знаеше адски добре, че не може да се разпорежда с печалбите от бизнеса в тази система, защото Кива ги контролираше и тя решаваше за какво могат да бъдат използвани. Откакто Кива управляваше местния бизнес на Нахамапитин, всички постъпления се превеждаха по сметки, до които тя даде достъп на данъчната служба за извършване на своеобразен постоянен одит. Графинята би могла да направи нещо с тези пари без съгласието на Кива само ако емперо й върне контрола над местните дейности. И нямаше съмнение, че графинята разбира това не по-зле от Кива. Значи или беше първият хитър ход в усилията й да отстрани Кива, или беше опит да я представи пред емперо като идиотката на деня. Тоест пак хитър ход в усилията да я отстрани.
Второ, Нафа Долг, най-добрата приятелка на емперо още от детството и първата началничка на нейната администрация, стана жертва на шибано покушение в деня на коронясването — уби я бомба, почти сигурно, но още недоказано заложена от някой мръсник, когото бяха наели младите Нахамапитин, гадните деца на тази гадна графиня. Независимо дали графинята е била осведомена за бомбата по онова време, поне сега знаеше всичко това. Както знаеше и че бомбата трябваше да убие Грейланд.
Общо взето, графиня Нахамапитин каза на емперо: „Доказвам предаността си, като ви предлагам пари, които нямам, за благотворителната фондация на името на вашата приятелка, затрита случайно от моите хлапета, докато се мъчеха да ликвидират вас“.
Кива си помисли, че това е интересен начин да се подмажеш на емперо.
Или графинята беше жалка в неспособността си да проумее какво оскърбление нанасяше на Грейланд, или дръзваше да предизвика емперо към някакво действие. Кива познаваше и Надаш, и Грени Нахамапитин доста добре от студентските си години, затова се съмняваше, че графинята е толкова простодушна. Ако ще в момента да имаше вид на обсипана с пайети кокошка, не можеше да се твърди, че е тъпа.