— О, да, голямо — потвърди графинята, без дори да извие очи към Кива.
— Ако тези деяния се бяха пренесли от местния бизнес в цялата организация на Дома Нахамапитин, това щеше да бъде твърде печално — продължи Грейланд. — Така би се стигнало до намесата и на данъчната служба, и на министерството на правосъдието. — Пак погледна към Кива за секунда. — Но вие едва ли смятате, че това вече се е случило?
— Засега не, Ваше величество — каза Кива. — Разбира се, нашето разследване още не е приключило.
— Лейди Кива, колко ще продължи то според вас?
— Поради сложността на системата от приходи и счетоводството в Дома Нахамапитин, както и находчивите методи, прилагани в измамите, ще ни бъдат необходими още няколко месеца.
— Още няколко месеца — повтори Грейланд, като натърти съвсем леко последната дума.
— Да, най-малко — поправи се Кива.
Грейланд отново се взираше в графиня Нахамапитин.
— Графиньо, не се съмняваме, че оказвате на вашата директорка цялата необходима помощ и съдействие, докато проучва колко тежки са проблемите в местната ви организация.
— Да, Ваше величество, но…
— Слушаме ви, графиньо.
— … макар че лейди Кива прояви голяма находчивост…
— Графинята ме надценява в похвалите си — намеси се Кива и обърка графинята. — Няма как да не призная обаче, че почти не се наложи да проявявам находчивост. За откриването на тези нередности беше достатъчно да ги види нов човек в организацията.
— Тоест външен човек, лейди Кива, така ли? — попита Грейланд.
— Да, може би и само това стигаше — съгласи се Кива.
Грейланд тупна леко по страничните облегалки на трона.
— В такъв случай ние сме убедени, че е най-добре да продължи това проучване от външен човек в местния бизнес на Нахамапитин, за да помогне на този клон от дейността на един велик Дом да се върне в рамките на приемливото. А вие, лейди Кива, на поста директор ще продължите да поддържате пряк контакт с графинята, за да я уведомявате за всичко, което сте установили, както ще уведомявате и нас в същата степен.
— Разбира се, Ваше величество.
— Лейди Кива, Домът Нахамапитин е много важен за нас — подчерта Грейланд. — Носите голяма отговорност и пред Дома, и пред нас.
— Разбирам — изрече Кива сериозно.
Погледна графинята, на която трябваше да се признае, че укротява забележително обзелия я бяс.
— А сега, графиньо, да поговорим за вашата дъщеря — каза Грейланд.
— Ваше величество?… — смънка графиня Нахамапитин, сякаш загубила опората под краката си.
— Ние допуснахме, че това е причината за желанието ви да се срещнете с нас — натърти Грейланд.
— Всъщност, Ваше величество, дойдохме да поговорим за лейди Кива…
— Е, вече се разбрахме, нали? — прекъсна я Грейланд. — А ние смятаме за важно да говорим за вашата дъщеря. Ако желаете да ни изслушате.
Кива наблюдаваше как графинята мигновено и почти недоловимо претегля настървението си да се отърве от натрапницата в своя бизнес срещу вероятността да ядоса още повече емперо, която бездруго се бе заела да я размаже като валяк по пода на залата. И страхливо избра безопасния вариант.
— Охотно ще обсъдя с вас проблема с моята дъщеря.
— Графиньо, вашата дъщеря е обвинена в някои от най-тежките престъпления. Убийство. Опит за покушение. Държавна измяна. Ако бъде призната за виновна, за тези престъпления се налага смъртно наказание.
Графинята пребледня леко.
— Да, Ваше величество.
— Графиньо Нахамапитин, за нас е печално, че тя попадна в такова положение. Имаше време, когато очаквахме тя да стане наша сестра, омъжена за нашия брат Ренеред, който трябваше да бъде следващият емперо. Ако бе доживял да наследи нашия баща, всичко щеше да бъде съвсем различно.
— Да, така е. Наистина — промълви графинята.
— Ние не можем да отгатнем какво е тласнало Надаш към престъпленията, в които е обвинена. И не можем да спрем това, което предстои. Тя трябва да бъде съдена. И ако бъде призната за виновна, трябва да бъде наказана. Всички сме подвластни на закона и правосъдието. Разбирате това, графиньо Нахамапитин, нали?
— Разбирам.
Графинята се взираше във великолепната мозайка на пода. Грейланд кимна.
— Спрямо Надаш трябва да бъде приложен законът, тя трябва да бъде съдена и трябва да бъде наказана — повтори емперо. — И все пак в памет на любовта на моя брат към нея и в знак на признателност за предаността, в която се заричате от името на вашия Дом, аз мога да проявя милост — изрече Грейланд с подчертано „аз“.