— Така успях и с твоята майка — добави Атавио VI.
— И това не ми трябваше да знам.
— Но с нея се превърна в нещо по-силно. Налага се обаче да изтъкна, че започна с поканата да легне с мен и тя като почти всички останали не ми отказа.
— Нали разбираш, че така не звучи по-добре! — оплака се Кардения.
— Никога никоя не съм принуждавал — изтъкна Атавио VI. — От време на време ми отказваха и не си опитвах отново късмета със същата жена. Изобщо не е нужно, особено когато си емперо.
— И не ти хрумва, че положението ти като емперо е било основен фактор, за да приемат тези хора твоето предложение. И че може да са се чувствали под натиск, защото ти си имал възможност… ами, да им съсипеш живота.
— Това също не е нужно — отговори Атавио VI. — Секс, нищо повече. Впрочем, случваше се и обратното. Някои хора искаха секс с мен, защото бях емперо. Искаха да имат случка в живота, която да разказват на внуците си. Затова искаха този секс по-силно от мен.
— А ти сбъдваше желанията им, защото си бил напълно безкористен — подхвърли Кадения хапливо.
— Не. Защото и аз исках секс — поправи я той. — Но не чак толкова.
— Напомняй ми никога да не искам от тебе съвети за романтичната част от живота.
— Записах твоето желание и ще ти напомня, ако се случи отново да говорим на подобна тема.
— Благодаря ти.
— След всичко казано досега — продължи Атавио VI — все пак е добре да проумееш, че във всеки момент си оставаш емперо. И винаги ще имаш по-голяма власт от хората, към които проявяваш интерес. Ако не се стремиш към самота или не предпочиташ твоите сексуални и емоционални потребности да бъдат задоволявани от професионалисти, ще се наложи да приемеш, че такава е средата, в която съществуваш.
— Откакто съм емперо, останах си без секс — призна Кардения.
— Струва ми се нездравословно.
— И аз не съм доволна, че е така. Това обаче също е част от проблема. Не искам Марс да помисли, че го използвам само да си отпусна нервите.
— Не мога да преценя дали съм подходящ за такъв разговор — каза Атавио VI. — Аз съм компютърна симулация на твоя баща, а не квалифициран консултант по междуличностни отношения.
— Съмнявам се, че съм стигнала чак до нуждата от такива консултации.
— Щом казваш… — Кардения се подразни, че компютърна симулация може да имитира съмнение толкова точно. — А защо да не кажеш направо на този човек, че го харесваш. Най-лошото, което може да се случи, е да чуеш отговора „не“.
— Знам.
— И после можеш да го пратиш в изгнание.
— Няма да… — Кардения се запъна. — Пошегува ли се?
— Ако ще се почувстваш по-добре за казаното от мен току-що — да.
По пътя към личните си покои в имперския дворец Кардения прозря, че нейният баща, или компютърната му симулация, имаше право. В края на краищата двамата с Марс бяха зрели хора и би трябвало да се отнесат зряло и към този проблем. Досещаше се, че и той я харесва, но идеята пръв да заговори за това май го смущаваше — и защото си беше малко непохватен, и защото тя освен всичко друго беше емперо, а каквото и да казваше баща й, сигурно човек имаше нужда от железни нерви, за да намекне на една емперо, че си пада по нея. Напълно разбираемо беше, че Марс очакваше от Кардения да направи първия ход в тази игра.
„Добре де, значи ще го направя — зарече се тя пред себе си. — Познаваме се от няколко седмици. Време е. И най-лошото, което може да се случи, е да ми откаже.“
Кардения влезе в покоите си и кимна на Атек, която се запъти обратно към кабинета си, за да бъде на разположение при повикване. Кардения се отправи към своята трапезария, където Марс трябваше да я чака. И той наистина я чакаше.
С друга жена.
— Ти пък коя си, по дяволите? — избълва Кардения, преди да се овладее.
— Нарекохме явлението „преходни струи“ — обясняваше Марс. — Те са струи на Потока, които са породени от промените на топологията му в нашата област от пространството. И докато изчезват изглеждащите дълготрайни и устойчиви струи, а те наистина са такива, ще се появяват струи от другия тип и ще свързват звездни системи за неопределен период.
— Така е — потвърди Хатиде Ройнолд, която Марс бе довел на тази среща. — Но „неопределен период“ не означава, че не можем да пресметнем колко дълго ще бъде достъпна такава струя. Вероятно можем. Просто означава, че отделна струя може да се задържи един ден. Или две седмици. Или дори години наред.
— Въпреки това — подхвана Марс — те ще изчезнат бързо в сравнение със струите, с които сме свикнали, а те са били достъпни повече от хилядолетие. Затова решихме да ги наречем преходни.