— Ту ги има, ту ги няма — добави Ройнолд.
Кардения кимаше стъписано, докато те изреждаха неспирно подробности за най-новите си открития, и се мъчеше да подреди мислите си. Държа се глупаво в началото и като че ли нито Марс, нито Ройнолд успяваха да налучкат причината за това. Марс се извини за изненадващото присъствие на Ройнолд, но се оправда, че е уговорил промяната със секретаря на емперо и е очаквал Кардения да бъде осведомена.
Сигурно беше така, защото тя не отдели време да провери графика на срещите си в таблета заради увереността, че знае къде отива и с кого е следващият разговор. Щом Ройнолд беше тук, значи нямаше опасност — охраната не би допуснала да се появи, ако можеше да я застраши по някакъв начин.
Марс бе довел Ройнолд, защото сред всички занимаващи се с Потока физици, които още ровеха в изследванията на граф Клермон, само тя разбираше напълно направеното от него. Ройнолд също се бе занимавала с проблема, макар че работата й само частично се препокриваше с неговата, и то по поръчка на Нахамапитин, които после се възползваха от нейните данни, за да се опитат да завземат властта във Взаимозависимостта.
Но май никой не обвиняваше нея за това. Дори службата за сигурност, която я бе допуснала в двореца. Очевидно и Марс, който разговаряше оживено с нея и двамата се редуваха в обясненията.
Кардения ги гледаше и слушаше как обсъждат Потока, и нямаше как да не забележи, че сред чувствата й се прокрадва и ревност. Свързващите ги идеи в нейните очи приличаха на любов от пръв поглед всеки явно се възхищаваше от другия или поне от ума му. Ройнолд като че беше малко по-възрастна от Марс, което едва ли щеше да се окаже голяма пречка, ако всичко друго се напасваше.
„А може би трябва да слушаш какво говорят обади се досадният глас в главата й. — После ще имаш време да точиш лиги по момчето.“ Кардения си обеща да намери отново този глас по-късно и да го заглуши, например с алкохол.
Затова им даде знак с ръка, че иска да млъкнат. Марс забеляза веднага, Ройнолд продължи да дърдори, докато той не докосна рамото й. Кардения видя жеста му и нещо я бодна около сърцето.
— Не е нужно да знам подробности — каза им Кардения. — Всъщност не бих ги разбрала, колкото и да се опитвате да ми обясните, а имам и друга среща след няколко минути. Хайде да проверим дали съм схванала казаното от вас досега.
— Добре — съгласи се Марс.
— Първо, струите на Потока все пак ще изчезнат.
— Да — потвърди той.
— Второ, понякога ще се появява струя на Потока там, където не я е имало дотогава.
— Да.
— Трето, тези нови струи на Потока ще бъдат мимолетни, не могат да заместят предишните струи.
— Да.
— Само че… — обади се Ройнолд.
— Какво? — попита Кардения.
— Нашите предварителни резултати… — започна Ройнолд.
— Съвсем предварителни — вметна Марс.
— … показват, че след време е много вероятно да се появи нова устойчива мрежа от струи на Потока в тази област от пространството. Както бях прогнозирала в изследванията си за Нахамапитин — завърши Ройнолд.
Кардения погледна озадачено към Марс.
— Точна ли е тази прогноза?
— Ами… — запъна се той.
— Защото, ако е точна, ще имам твърде много въпроси към вас, лорд Марс. И някои от тях няма да звучат доброжелателно. Заложих твърде много на точността на вашите прогнози.
Марс размаха ръка помирително и посочи Ройнолд.
— Попитайте я какво има предвид, когато казва „след време“ в този контекст.
Кардения се вторачи в жената.
— Доктор Ройнолд, какво имате предвид, когато казвате „след време“ в този контекст?
— След период от пет хиляди до осем хиляди години.
Кардения пак се обърна с недоумение към Марс.
— Двамата с баща ми сме прави — изтъкна той. — Струите на Потока, които познаваме, ще изчезнат скоро, и то задълго. Толкова задълго, че ще настъпи краят на цивилизацията, ако не направим нищо. — Пак кимна към Ройнолд. — Тя също е права — има вероятност струите на Потока да се появят отново в тази част от пространството, но в различна конфигурация. Просто беше допуснала грешки за сроковете.
— Нямаше кой да провери изчисленията ми — оправда се Ройнолд.
— И двамата сме пропуснали нещо, докато не проучихме взаимно изследванията си — продължи Марс. — Говоря за преходните струи. Те не променят факта, че устойчивите струи на Потока изчезват. Не премахват заплахата за Взаимозависимостта. Но може и да ни дадат малко повече време да намерим някакво решение.