Выбрать главу

— Как?

— Вие попитахте дали ще се отворят нови струи на Потока там, където ги е нямало дотогава — каза той. — Това е вярно — ще има нови струи. Има обаче и друг ефект.

— Изчезнали струи ще се появят отново — подхвана Ройнолд. — Понякога. И не за дълго.

— Но времето ще е достатъчно, за да изпратим кораби през тях — уточни Марс.

— Може би — отбеляза предпазливо Ройнолд. — Зависи.

— И да ги върнем — упорстваше Марс.

— Може би. Зависи — натъртено повтори Ройнолд.

— Така стигаме до следващото явление — продължи Марс. — И то е много важно.

— Наистина е важно — потвърди Ройнолд.

— Какво? — Погледът на Кардения шареше между двамата. — Какво е то?

— Хатиде е прогнозирала, че изчезнала струя на Потока ще се отвори скоро. След като струята към Терхатум стана недостъпна, пренасочих нашите сонди към мястото, където някога е била плитчината на тази струя.

— И? — подкани го Кардения.

— Сондата влезе в плитчината — отговори вместо него Ройнолд. — Струята е достъпна отново. Както и струята оттам. Съществуват и двете.

— Не за дълго — предупреди Марс.

— Така е — съгласи се Ройнолд. — И двете ще изчезнат скоро. Струята оттук след около година. Струята оттам — много по-скоро. Да речем, след три месеца.

— Защо има такава разлика? — попита Кардения.

— Важи същото, което ви казах при първата ни среща — напомни Марс. — Всъщност няма никаква връзка между струите към някоя система и от нея насам. Има още нещо.

Той кимна към Ройнолд, която обясни:

— Струята насам е била достъпна от почти пет години.

Кардения се стъписа.

— Как е възможно?

— Потокът не се съобразява с нашите графици и разписания — каза Ройнолд. — Сегашните промени са започнали преди десетилетия, може би дори преди векове.

— Не за това питам — леко се подразни Кардения. — Как е възможно да не сме забелязали, че има нова достъпна плитчина на Потока около Средоточие?

Ройнолд вдигна рамене.

— Не е била търсена. Нищо не е излизало през нея. А струята натам е изчезнала толкова отдавна, че е вероятно никой дори да не си е спомнял за нея от векове.

— Може би освен вас — каза Марс на Кардения.

Тя разпери ръце с досада.

— Моля ви, стига с тези загадки, не може ли просто да ми кажете?

— Струите са към и от Даласисла — отговори Марс.

— Изгубената звездна система на Взаимозависимостта, заради която била убита вашата предшественица със същото име.

Зашеметената Кардения не можеше да продума. След малко Ройнолд изви глава към Марс и помоли:

— Попитай я.

— За какво искате да ме питате? — промълви Кардения, също вперила поглед в него.

— Смятаме, че трябва да отидем там. В Даласисла.

— Защо?

— Защото е системата, която сме изгубили — отвърна Марс. — Случилото се там може да сполети всяка от другите звездни системи във Взаимозависимостта. Трябва да отидем там и да научим колкото е възможно повече факти как всичко се е разпадало, за да не повтаряме техните грешки.

— Наложително е да го направим скоро — подчерта Ройнолд. — Преди да изчезне струята насам.

— Хатиде е права. Нуждаем се от кораб. И то незабавно.

— И вие също искате да отпътувате в този кораб? — попита Кардения.

— Разбира се — усмихна се Марс. — Тази научна експедиция ще бъде най-важната от стотици години. Не бих я пропуснал. — Озърна се към Ройнолд и добави: — И двамата не бихме я пропуснали.

Наближаваше полунощ, когато Кардения си каза най-после: „Мамка му, стига ми толкова“. И нареди да повикат Марс Клермон.

— Какви учени са ви необходими за тази експедиция? — попита го, когато той се появи припряно в покоите й.

Неговото жилище беше достатъчно отдалечено — в крилото на служителите. Кардения знаеше, че той разполага с пари, защото баща му го бе изпратил на Средоточие с внушителна част от семейното богатство в криптиран носител. Марс Клермон обаче изглеждаше доволен да се свира в апартаментче, което не беше нищо повече от стая с тоалетна. Вървя няколко минути към нейните покои, спиран неведнъж от все по-плътната охрана. Сега стояха неловко на разстояние един от друг в салона на покоите.

— Според мен ще се нуждаем от най-различни специалисти — каза той предпазливо.

Кардения разбираше, че той не е наясно с истинската причина да бъде повикан, нито защо трябва да отговаря на такъв въпрос пет минути преди полунощ.