— Непременно специалисти по Потока — започна да изброява Марс, — но си мисля, че с нас трябва да дойдат и биолози, химици, астрофизици, както и физици, занимаващи се с други области, също антрополози и археолози…
— Археолози ли?
— Даласисла е необитаема от векове — обясни Марс. — Нужни са хора, които знаят как да проучат такъв случай в историята ни. Нуждаем се и от криминалисти и патолози. А историците трябва да познават миналото на Даласисла и цялата Взаимозависимост в ранния й период. Нужни са ни инженери и други специалисти, които знаят нещо за компютрите и останалите технически системи в онази епоха. Това е списъкът засега. Мога да ви представя по-подробен доклад, ако желаете.
— Ами ако поискам експедицията да бъде малка? — попита Кардения. — И всичко да мине тихомълком?
— Но защо бихте поискали това? — учуди се Марс.
— Защото в момента колкото по-малко хора знаят за нея, както и за преходните струи на Потока, които сте открили с Ройнолд, с толкова по-малко главоболия ще продължа да обяснявам какво се случва, докато вие двамата не сте наблизо. — Тя долови премълчаното в погледа му. — Не казвам, че искам да остане секретно завинаги. Само казвам, че искам да науча първа за откритията на тази експедиция в Даласисла, преди да съобщя публично каквото и да било.
— Други физици специалисти по Потока се занимават с данните, които им осигурихме — подчерта Марс. — Някои от тях може и сами да се досетят.
— Занимават се с данните от тебе и твоя баща, нали?
— Така е.
— А не с данните на Ройнолд?
— С нейните — не.
— Значи си струва да поемем този риск.
— Вие решавате.
— Така е. Да се върнем към моя въпрос. Малко хора тихомълком. Колко учени са ви необходими в този случай?
— Може всеки да върши двойна работа — каза Марс. — Специалисти по Потока. Ще минем без останалите, защото сме изучавали обща и класическа физика, а след това ще предоставим наблюденията си, за да ги проучат още физици. Съдебен патолог с достатъчно знания по обща биология. Мнозина археолози са вещи в антропологията, вярно е и обратното. Все пак ще се нуждаем от човек, запознат с компютърните системи по онова време. Както и със специалист по тогавашните космически станции. Може би има специалист и по едното, и по другото.
— Значи петима-шестима, зависи кого ще намерите?
— Да речем. И екипажът на кораба.
— От колко време ще се нуждаете в Даласисла?
— Колкото време ни отпуснете.
— Марс, определи някакъв срок.
— Най-малко две седмици, струва ми се.
— Колко ще продължи полетът дотам и обратно?
— Според нашите изчисления — осем дни, ако разчитаме на нашите данни и историческите факти за достъпа до тази звездна система. Убедени сме, че това е появила се отново струя на Потока, а не нова струя, която само я наподобява. Възможното отклонение е плюс-минус три дена.
— Значи най-много единайсет дни дотам, две седмици в Даласисла и единайсет дни на връщане. Събира се повече от месец.
— Вече знаете защо искаме експедицията да отлети натам колкото може по-скоро.
— А защо трябва да заминете и двамата? — попита Кардения. — Нали всеки от останалите ще върши работа за двама?
Марс се подвоуми малко, преди да отговори.
— Не мисля, че думата „трябва“ е подходяща.
— Тогава защо?
— Това е наше откритие. И мое, и на Хатиде. И двамата искаме да бъдем част от експедицията, а според мен го заслужаваме. Не бих я помолил да остане. А аз много искам да участвам. Може би е прекалено, ако мислим само какви специалисти са необходими. Струва ми се обаче, че можем да си го позволим.
— А ако аз те помоля да останеш? — попита Кардения.
Марс се подсмихна.
— Да ме помолите ли?
— Ако те помоля — повтори тя. — Не ти заповядвам.
— Ваше величество, ще бъде глупаво човек да възприеме молба на емперо като нещо друго, освен като заповед.
Тя си спомни за миг разговора с призрака на нейния баща предишната вечер за разликата между заповедта и поканата за леглото на емперо.
— О, да забравим това — въздъхна и отиде при бара да си сипе нещо за пиене.
— Объркан съм — призна си Марс след малко.
— Не си само ти — отвърна Кардения и сложи лед в чаша.
— Какво не съм разбрал? — попита той.
Тя напълни чашата, отпи внушителна глътка и остави чашата на масичката.
— Никак, ама никак не ме бива в това… — промърмори Кардения.
— В какво?
— Я ми кажи — с Ройнолд близки ли сте?
— Моля?
— Близки ли сте с Ройнолд? Вие двамата… — тя направи неясен жест и малко течност плисна от чашата — … така де, двойка ли сте? В романтичния смисъл?