Марс прихна.
— Как се отнасяш към имперския боен флот? — попита Кардения.
— Никога не съм им отделял кой знае какво внимание — призна Марс. — Защо?
— Защото ще заповядам те да отделят кораб, екипаж и учени, за да летите до Даласисла и обратно. Те могат да свършат работата бързо и без никакъв шум, а никой не задава излишни въпроси, когато емперо възлага задача на флота. Все пак ще има въпроси — поправи се тя. — Но няма да бъдат задавани от и на неподходящи хора.
— И кога ще бъдат готови?
— Ще кажа на адмирал Емблад, че искам всичко да е готово след седмица. Или пет дни, ако успеят.
— Значи бързо.
— Да, бързо. — Кардения го възседна. — Защото трябва да заминеш с тази експедиция, а аз искам да се върнеш колкото може по-бързо. И защото каквото и да е това между нас, искам да го продължим по-скоро.
Втора част
9
Кал Дорик уреди Надаш Нахамапитин да бъде извън затвора точно осем часа.
— Съдията се съгласи най-после да проведе заседание за оценка на твоето психическо състояние — каза й той на ежеседмичното им свиждане. — Изтъкнах довода, че задържането ти тук представлява тежък натиск върху и без това неустойчивото ти психическо състояние, затова е необходимо да бъдеш преместена в строго охранявана психиатрична клиника. Прокуратурата възрази, което се очакваше, затова съдията заповяда да бъдеш доведена в съда, за да оцени лично състоянието ти — кому е притрябвала научна степен по психиатрия, когато си завършил право и имаш твърде високо мнение за себе си?
— Значи ние смятаме, че е по-добре да бъда в психиатрична клиника, отколкото тук? — попита Надаш.
— Не е оптималният вариант, признавам. Но е значително по-добре от място, където някой се опитва да те наръга с лъжица.
— Нямаше ли да се придържаме към версията, че жената с лъжицата и жената с четката за зъби просто са опитали да се намушкат взаимно, докато аз съм минавала най-невинно покрай тях?
Надаш долови какви героични усилия полагаше Дорик, за да не извие очи към тавана от раздразнение.
— Добре де. Клиниката е за предпочитане пред място, където хора се мъчат да се очистят взаимно с импровизирани остриета тъкмо когато ти случайно минаваш покрай тях. Между другото, какво сполетя жената с четката за зъби?
— Доколкото знам, още е в карцера. Изглежда, това не е първият й подвиг с четката за зъби.
— Лейди Надаш, срещате се с какви ли не интересни особи.
— Но ето ме тук с тебе в момента.
Дорик изпъна показалец нагоре, сякаш казваше: „Захапа ме сполучливо“.
— Да се върнем към нашите проблеми. Ще се явим пред съдията след два дена, знаеш процедурата. Ще дойдат, ще ти сложат белезници, ще те откарат с асансьора нагоре до приземния етаж и ще те оковат за седалката в наземната кола. Вдигнах шум за твоята безопасност, затова сигурно ще ти е приятно да научиш, че ще пътуваш сама в тази колесница, тоест в компанията на само трима пазачи с несмъртоносни, но, както ме увериха, изключително болезнени шокови палки и зашеметяващи пистолети. Явно тази предпазна мярка е срещу вероятността в бурен прилив на адреналин да разкъсаш оковите си или да вмъкнеш в колата шперц по начин, за който не ми се плаща достатъчно да си въобразя. Това ми напомня, че ще бъдеш претърсена и в началото, и в края на пътешествието, и то… от начало до край. Съжалявам, не подлежи на пазарлъци.
Надаш сви рамене.
— Като студентка са ме опипвали и по-зле.
— Не знам как да тълкувам тази информация. Ще кажа, че ако наистина имаш желание съдията да се отнесе сериозно към твърдението за несъмнената вреда от престоя ти тук върху твоето неустойчиво психическо състояние, може би е добре да покажеш някак тази вреда.
— Тоест казваш, че не изглеждам достатъчно неустойчива психически.
— Казвам, че твоята невъзмутимост е много похвална в други обстоятелства, но точно пред тази публика и точно този път не би било зле да опиташ различна тактика. Или всъщност недей, просто бъди каквато си.
Надаш го изгледа втренчено.
— Ще ми напомниш ли защо реших да те наема?
— Искрено казано, не знам, лейди Надаш. Но след като ти вече ми плати аванс за около четиресет години — за което съм ти много благодарен, жена ми май обича повече новите мебели в трапезарията, отколкото мен, — защо да не ползваш услугите ми и занапред?
— Ще видим.
— Да продължим нататък. Да допуснем, че заседанието за твоето психическо състояние няма да се проточи през целия ден, а то няма да се проточи, защото съдията по твоето дело рядко отделя повече от петнайсет минути за каквато и да било работа, ако може да претупа всичко, затова съм уредил ти и твоята почетна стража да използвате заседателната зала в моя офис. Уговорих няколко срещи за тебе, включително с твоята майка, графиня Нахамапитин.