Цялата операция от рязането на оковите и коланите до отърваването й от скафандъра в контейнера, или каквото беше, продължи по-малко от минута.
— Лейди Надаш — чу се глас и тя се обърна към Теран Асан, който също беше в скафандър, — толкова се радвам да ви видя.
— Вие какво правите тук? — попита Надаш.
— Ами ръководя спасяването ви.
Тя отвори уста, но Асан вдигна ръка.
— Запомнете каквото щяхте да ми казвате. — Той доближи шлюза. — Между другото, нося ви поздрави от вашата майка.
— Така ли?
— Скоро ще се видите.
Асан й махна с ръка и се изсули през вътрешния люк.
Лорд Теран Асан не би излъгал, ако кажеше, че прелива от адско ликуване заради доброто протичане на неговия замисъл за това бягство от затвора.
А планът си беше негов, той убеди графиня Нахамапитин да го осъществят.
— Вижте — показа й визуализация на таблет. — Тази част от пътя към Първа стъпка е под слабо наблюдение, с което ще се справим лесно. Вече възложих тази задача на хакери, чиито услуги ползвам. Мога да осигуря интервал от пет минути, когато ще липсва всякакво наземно наблюдение.
— Остава обаче наблюдението от сондите, които придружават самата наземна кола — възрази Тинда Луентинту. Началничката на администрацията на графинята винаги вършеше по-голямата част от работата при преговори. — Те изпращат непрекъснат сигнал в затвора.
— Вярно — съгласи се Асан. — И този сигнал може да бъде както заглушен, така и фалшифициран. Необходимо е само да имате криптиращите кодове за всяка отделна сонда, а тях вече получих, защото отговорничката за сондите обича парите повече от мерките за сигурност.
— Има и наблюдение от спътници — добави Луентинту.
Асан се усмихна.
— Този орех се оказа по-костелив. Трябваше да намеря човек, който може да ни даде достъп до самия спътник. Тоест достъп до военни системи. Добрата новина е, че графинята постъпи мъдро, като от двамата братовчеди Ву предпочете Джейсин. И той се съгласи да помогне като отплата за нейното благоразположение.
— Значи ще скриете от военен спътник операция по отвличане на затворник — усъмни се Луентинту. — И когато установят, че тези моменти липсват в записите от спътника, това изобщо няма да изглежда подозрително?
— Ще ги има в записите, разбира се — заяви Асан. — Няма да крием взрива на колата. Но самата експлозия ще бъде подправена, на записите ще изглежда, че колата се движи по-бавно, така че, докато някой обърне внимание на сигнала от спътника, ние ще сме изчезнали отдавна. Ще подаваме същата симулация в сондите и охранителните камери на колата. Никому не би хрумнало да ни търси, защото никой няма да види, че сме там. Ще видят само каквото ние искаме да виждат. А ние искаме да видят трагична случайна експлозия на колата.
— Но ще забележат липсата на Надаш.
— Погрижил съм се за това.
— Как?
Асан впери поглед в очите на графинята, а не на нейната съветничка.
— Може би е по-добре да не знаете подробностите.
— Колко ще продължи всичко това? — попита Луентинту.
— Ако участват подходящи хора, ще останем по-малко от четири минути на самото място. Очевидно ще се нуждаем от още време преди и след това, но тази част няма да бъде достъпна за очите на любопитните.
— Убеден ли сте, че можете да се справите?
— С ваша помощ и с помощта на Джейсин Ву — да.
— Какво искате от нас?
— Вашето съгласие и пари.
— Колко пари? — попита графинята.
— Графиньо, акцията трябва да бъде извършена бързо и много добре. Няма как към тези изисквания да добавим и „евтино“.
Асан получи съгласие, получи и достъп чрез своите връзки и контактите на Джейсин Ву, получи и толкова пари, че невъзможните неща се случваха веднага и безпрепятствено — почти като с магия. Разбира се, огромното богатство не беше нещо ново за него. Той беше директор в своя Дом за дейността в системата на Средоточие. Паричните потоци, които неговият офис обработваше за един ден, надхвърляха онова, което много човешки цивилизации бяха притежавали през цялото си съществуване. Имаше обаче твърде голяма разлика между привичното всекидневие на търговията и злонамереното харчене на наистина стъписващи купища пари.
Фактът, че се занимаваше с това, докато е директор в своя Дом и член на изпълнителния комитет, беше само приятно допълнение към истинското удоволствие. Прастарият израз „безнаказано убийство“ изплуваше в ума му неведнъж. Да, щеше да извърши безнаказано убийство. И да участва в бягството на затворник. И да извърши още поне седем различни престъпления.