— Това са теории на конспирацията.
— Съгласен съм. Ваше величество, не всички теории на конспирацията се пораждат, защото някой е забравил да нагласи шапчицата от алуминиево фолио на главата си. Понякога те са част от кампания за дезинформация. И дано ми простите, че казвам това, но наскоро самата вие дадохте повод за такива кампании.
— Говорите за моите видения.
— Да, но не само за тях. Не съм тук, за да ги оспорвам, Ваше величество. Твърдя обаче, че те мътят водата както във ваша полза, така и във ваша вреда. Откровено казано, безпокоя се по-малко от тях, отколкото от упоритата мълва за вашата предстояща реч в парламента.
— Аха — промълви Грейланд. — Речта, в която ще обявя въвеждане на военно положение навсякъде във Взаимозависимостта.
— Именно.
— Нашите хора в отдела за връзка с медиите вече опровергаха тези слухове.
Грейланд по-скоро долови, отколкото чу упрека във въздишката му.
— Ваше величество, няма съмнение, че никой не очаква от вас да потвърдите намерението си за обявяване на военно положение, преди да го обявите.
— И вие сте прав, сър Хайбърт. Това обаче не означава, че в речта ми пред парламента ще бъде споменато нещо за военно положение. И аз, и моите говорители опровергахме слуховете недвусмислено. Не знам какво друго бих могла да направя.
— Такова е предназначението на слуховете. Не се опират на нищо, затова и нищо не може да им се противопостави. Истината не е ефективна защита срещу тях, което разпространяващите ги хора разбират добре.
— Значи сте убеден, че някой подклажда всичко това срещу мен.
— Вие сте емперо, Ваше величество. Винаги някой се опитва да ви навреди. Неразделна част от работата ви е.
— Какви може да са целите им?
— Вероятно са няколко. Възложил съм на някои от хората си да се занимават с това. Ваше величество, осведомявам ви не за да се тревожите или да изпадате в параноя. Само за да знаете какво се случва, да се съобразите с него в собствените си послания.
— Да, разбира се. — Грейланд взе чашата и отпи от чая. Остави я на масата и погледна Лимбар. — Уверен ли сте, че лейди Надаш е мъртва?
— До този момент няма причини да се съмняваме.
Тя се усмихна.
— Умеете да се измъквате от прям отговор на зададения ви въпрос.
— И лично аз нямам причини да се съмнявам — уточни Лимбар. — Но няма как да не отбележа, че труповете на местопроизшествието са обгорели до степен, при която разпознаването им с методите на криминалистиката е почти невъзможно. Има само пепел и минерализирани кости. Много удобно.
— Сър Хайбърт, а колко параноично трябва да се отнеса аз към тези факти?
— Ваше величество, не е необходимо да се отнасяте параноично към каквото и да било. Параноята е мое задължение. Оставете я на мен. Аз и хората ми ще разкрием истината, каквато ще да е тя.
— Благодаря ви.
Лимбар се поклони и излезе, почти незабавно на мястото му застана Обилийс Атек, която щеше да я заведе на следващата среща и на по-следващата, и така нататък до края на живота, амин.
Но този път Атек не я поведе наникъде.
— Дошла е архиепископ Корбин и иска да разговаря с вас. Според мен е свързано с Теран Асан.
— Какво имаме в графика?
— Няколко срещи, които са по-скоро официални и формални. Мога да ги отменя.
Грейланд сви вежди.
— Не ги отменяй, отложи ги. Имам отделен половин час за обяд. Ще ги вместиш в това време.
— Ваше величество, трябва да се храните.
— Обилийс, мога и да пропусна обяда понякога. Донеси ми белтъчно блокче. Ще го схрускам, докато изпращаш една група и каниш следващата.
Атек се засмя.
— Ей сега ще доведа архиепископ Корбин.
Грейланд допи чая и се смръщи.
Обзеха я какви ли не противоречиви чувства за смъртта на Надаш Нахамапитин. Признаваше пред себе си, че сред тях надделява облекчението. Надаш беше пречка буквално от първите мигове на царуването й.
И не само Надаш — целият род Нахамапитин се бе лепнал противно за нея през цялото време. Надаш с нейните заговори, Амит с неприятната си настойчивост, сега и графиня Нахамапитин със своя явно неизчерпаем гняв.
Грейланд се замисли отново за срещата си с графинята. Не би отрекла, че имаше намерение да смачка самочувствието й, което и направи. Опита се обаче и да постигне някакво помирение, като предложи да помилва Надаш и да я изпрати в единственото подобие на четиризвезден хотел, с което разполагаше имперската наказателна система. Грейланд се надяваше тази малка проява на доброжелателство да бъде оценена, но графинята едва обузда яростта си. Разбираше, че някак е сбъркала, но изобщо не успяваше да се досети в какво се състои грешката.