— Това е, защото уби брат си.
Последва втори шамар.
— А това? — попита Надаш.
— Защото се остави да те хванат.
Надаш разтърка бузите си.
— Очаквах да си по-разстроена от смъртта на Амит.
— Бясна съм до побъркване — увери я графинята. — Той ми беше любимецът.
— Знам. И Грени знаеше.
— Не съм го крила от никого.
— А би могла. Други родители поне се опитват.
— Обичах твоя брат. Той подхождаше чудесно за съпруг на сегашната ни емперо. А след това на трона щеше да седне потомък на рода Нахамапитин.
— Налага се да те разочаровам, мамо — това нямаше да се случи.
— Можеше да се уреди все някак.
Надаш се подсмихна криво.
— Говорила ли си с новата емперо? Трудно е да уредиш нещо с нея.
— Да, вече се убедих в това.
— Аз също — каза Надаш. — И то отрано. Щом проумях, че тя няма да се омъжи за Амит, време беше да опитам нещо друго. Има много братовчеди в рода Ву. Можехме да спечелим играта.
— Не беше нужно да убиваш Амит, за да я очистиш.
— Възникнаха и други проблеми.
— С глупашкия ви план да завладеете Край. Да, знам за това — каза графинята, защото разгада изражението на своята дъщеря. — Ти, Амит и Грени. Не бяхте чак толкова хитри в заличаването на следите си, когато опразвахте сметки, за да плащате за дребните си авантюри. Онази Кива Лагос рови във финансите ни за последното десетилетие. Изложихте на риск целия Дом.
— Това оплеска преди всичко Амит — оправда се Надаш. — Той се занимаваше с подправянето на счетоводството.
— Но ти си му казала да го върши — възрази графинята. — Ти си умната, Надаш. Винаги си била.
— Мамо, аз съм такава, каквато ти ме направи.
— Но не чак толкова умна, че да задържиш Ренеред Ву.
Надаш изстена, просна се на леглото и захлупи главата си с възглавница.
— Няма да слушам това за пореден път.
Графинята дръпна възглавницата.
— Имаше една-единствена задача. Да станеш имперската съпруга. Аз исках да се случи. И емперо искаше да се случи. Години наред уговаряхме всичко. А ти остави шанса да се изплъзне от пръстите ти.
— Казвам ти за последен проклет път, майко — не съм оставила шанса да се изплъзне. Ренеред реши, че му харесва да се чука с какви ли не чешити, и не искаше да си слага юзди на ентусиазма.
— Можеше да се справиш с това.
— Опитах. Говорих с него. Казах му, че може да си пъха оная работа където пожелае, стига аз да съм тази, която ще роди децата му. Мислех, че и той иска същото. Политически брак със секс като бонус. А какво излезе — той искал да го ревнувам. Или нещо подобно. Хем държеше на моногамията и истинската любов, хем искаше секс с всичко, което мърда. И се оскърби, че вместо моногамната връзка, на която той нямаше да бъде верен, аз му предлагах само секс, защото той бездруго щеше да си го получава. Беше си нерез.
— Въпреки това би могла да го убедиш.
— Мамо, ако си била на това мнение, да не беше уреждала убийството му.
Графинята сви рамене.
— Той те уязви. Ядосах се. Впрочем ти си права. Вратата за твоя брак с него се затваряше, а не биваше да рискуваме той да се ожени за друга.
Надаш се опули срещу майка си.
— Но ти каза току-що, че съм можела да го убедя!
— Съгласих се с тебе, за да си доволна — подхвърли графинята.
Надаш стисна клепачи.
— Майко, направо ще ме подлудиш. Моля те, нека говорим за друго.
— Брак.
— Същото е.
— Същото е, но с други участници.
— За какво говориш?
— За Джейсин Ву.
— Него пък защо намесваш?
— Трябва да помислиш за брак с него.
— Той вече е женен.
— Дреболия. И нямат деца, което ни е от полза.
— Защо да ни е от полза?
— Ще го направим емперо.
Надаш се надигна рязко.
— Той не е начело в списъка на наследниците.
— Той е Ву. Когато се отървем от Грейланд, можем да пуснем този списък в кошчето за боклук. Въпрос на пазарлъци.
— Ще има и други Ву, които ще искат да станат емперо.
— Има само един сериозен конкурент — Деран Ву. А ние вече се погрижихме за него.
— Как?
— Деран подкрепя стремежа на Джейсин да стане емперо и налага на своите поддръжници да сторят същото. В замяна, щом Джейсин седне на трона, ще даде на Деран цялата власт над Дома Ву. Край на тези глупости със съвета на директорите, заради които Домът е като парализиран.
— И другите братовчеди ще се подчинят безропотно?