— По времето, когато това се случи, няма да им бъде оставен шанс дори да гъкнат. Съвсем скоро ще се срещнеш с Джейсин и Деран. Можеш да прецениш сама колко сериозни са намеренията им.
— И Джейсин ще поиска да стана негова съпруга?
— Да, той вече даде съгласието си.
— Той се опита да организира убийството ми в затвора.
— Тогава още не те е познавал лично.
— Има още една дреболия — аз уж съм мъртва.
— Ще намерим решение и за това. Вече правим необходимото. И ти вече си правила необходимото. Знам как си се старала да обвиниш за всичко Амит. Деран Ву ми обясни подробно. Насърчих го да продължи.
Надаш се стъписа искрено.
— Нали преди малко ми заяви, че Амит е твоят любимец.
— Така е. И ще си остане завинаги. Но освен това е мъртъв, а ти си ни нужна жива и поне отчасти оневинена. Джейсин ти предлага трона.
— Срещу какво?
— Очевидно е — нашата помощ в отстраняването на Грейланд.
— Майко, „отстраняване“ звучи някак уклончиво.
— Не е задължително да я убием — подчерта графинята. — Ако я изолираме и пратим в изгнание, пак ще постигнем целта си.
— И как ще я постигнеш по-точно?
— Тя вече го прави вместо нас с нейните щуротии за виденията. Настройва църквата срещу себе си, скоро ще се случи същото и с парламента. И някои от благородническите Домове вече са против нея. Времето е на наша страна. Трябва и да премахнем някои от най-важните й съюзници. Ще започнем с Кива Лагос, която бездруго ни навлича неприятности.
— И как ще я премахнеш?
— Надаш, остави ме аз да умувам за това.
— Грейланд не е чак толкова близка с Лагос — възрази Надаш. — Ако се отървем от нея, ще бъде полезно за нас, но не и болезнено за Грейланд.
— Подготвила съм още нещо, от което ще я заболи.
— Какво?
Графинята мълча няколко секунди, преди да каже:
— Знаеш ли, че Грейланд беше намислила да те превърне в заложница?
— Как би успяла?
— Каза ми, че ще замени смъртната ти присъда със затвор в Си'ан. На място, където винаги може да се разправи с тебе. Така се опита да ми внуши, че ако стъпя накриво, с тебе е свършено.
Надаш се засмя кисело.
— Не познава добре нито тебе, нито цялото ни семейство.
— Не това е важно — изтъкна графинята. — Тя си въобразяваше, че може да ме държи изкъсо чрез човек, когото според нея обичам. Да ме контролира чрез човек, когото според нея обичам.
Надаш забеляза особения начин, по който се изрази нейната майка, но реши да не задълбава в това.
— А ти какво ще направиш?
— Ще накарам Грейланд да почувства същото, на което тя възнамеряваше да ме подложи. Ще я накарам да разбере, че мога да стигна до хората, които са й най-скъпи.
— А кой й е толкова скъп, че да послужи за назидание? — попита Надаш.
12
Марс Клермон гледаше как „Оливиър Брансид“ включи прожекторите си и освети външния корпус на конструкцията, до която се рееше.
— Искахте да видите Даласисла — каза му капитан Кинта Лауре и посочи големия екран на мостика. — Ето ви я.
— Да, ето я — съгласи се той.
„Брансид“ осветяваше съвсем мъничка част от корпуса на Даласисла. Конструкцията на основния хабитат в системата се проточваше на много километри — дълъг цилиндър, някога пълен с хора и техния живот. Корпусът им пречеше да виждат и гигантската планета Даласисла Едно, приблизително съответстваща по размери на Нептун в родната система на човечеството.
— Изумително е, че я заварихме тук — подхвърли капитан Лауре.
— Когато струята на Потока изчезнала, тя е била в устойчива орбита — отговори Марс.
— Така е било преди осемстотин години. Твърде дълъг период, за да остане устойчива орбитата на изкуствен обект. Другите спътници на планетата биха могли да я променят с гравитационното си въздействие. Същото би могла да направи и прелетяла наблизо комета. Удар на метеор или изпускане на газове при повреда биха могли да я отклонят. Вероятно е станало точно това, защото Клупер — Лауре махна с ръка към човек от екипажа — ми прехвърли данни, че орбитата на Даласисла всъщност не е устойчива. Започва да се спуска по спирала към планетата.
Марс се понамръщи.
— Това ще ни попречи ли?
— Не, освен ако не сме тук и след стотина години — увери го Лауре. — Нека се постараем това да не се случи.
Марс кимна и пак се обърна към екрана. На пръв поглед Даласисла не се различаваше много от другите големи космически средища на човечеството. Хората си бяха избрали шест-седем основни проекта, които можеха да бъдат разширявани и да осигуряват чрез въртене подобие на нормално притегляне. Даласисла беше модифициран цилиндър на О'Нийл, а този модел се използваше от векове без съществени промени, защото беше ефективен, сравнително прост и преди всичко вършеше работа.