— Сър, ще свикнете след време.
— Дано — промърмори Марс с досада.
Вървяха бавно към компютърния център, както им бе обещал Гамис. Магнитните подметки ги прилепяха към повърхностите и въпреки това бяха вързани един за друг, в случай че някой стъпи непохватно и се зарее насред коридора. За Марс това тътрене на магнитните подметки беше изтощително, особено в чернилката, която пронизваха само лъчите от прожекторите на шлемовете. Когато се добраха до вратата на центъра за управление, той вече се чувстваше като след пробяган маратон.
— Ето че имам нужда от това — каза Гамис и извади приспособлението за отваряне от сандъка с инструменти.
За него и Лайтън беше лесно да носят сандъка в безтегловността, но не бе толкова лесно да маневрират с него. Инерцията го насочваше към места, където не искаха да попадне.
Гамис и Лайтън закрепиха апарата и той извърши магията си, люкът се открехна. Марс се учуди, че чува шума от отворения насила люк, но се сети, че всъщност го чу с краката си. Вибрациите бяха стигнали до него през пода и скафандъра.
На влизане в залата забеляза драскотини по люка и ги показа на редник Гамис, който кимна.
— Не сме първите, които са влезли тук по този начин.
— Можеш ли да установиш колко стари са предишните следи? — попита Марс.
— Не ми се вярва. Може да са отпреди пет века, а може и да са от миналата седмица. Но ако питате мен, едва ли са от миналата седмица.
Щом влязоха, откачиха свързващите ги въжета. Лайтън подхвърли нещо към тавана и изведнъж сияние обля всичко в центъра, навсякъде се появиха сенки от единствения източник на светлина.
— Да бъде светлина — изрече тя и погледна към Хантън. — Това ще ти стигне за шест часа.
— Предостатъчно са — отговори й той.
Отиде при сандъка и извади малък компютърен модул, клавиатура и кубчето на захранването. Занесе ги при един пулт.
— Имаш ли подходящ жак да ги включиш? — пошегува се Гамис.
— Не ми е нужен. — Хантън включи захранването. Индикаторът примигна три пъти в червено, после се появи равномерна синя светлинка. — Проверих в архива. Тези системи са имали индукционни контакти. Само трябва да им подадеш енергия и те се включват.
— Ако това е обикновен терминал, няма да ти е от полза — вметна Лайтън.
Хантън тръсна глава.
— Основното му предназначение е да се използва като терминал, но има и локална кеш памет. И то с голям обем, защото в големите хабитати за всичко има резервни системи в изобилие. Ако основната компютърна система се изключи, главните технически системи в станцията ще изпълняват основните си функции с информацията, съхранявана в тези терминали. Поне толкова време, колкото е необходимо за възстановяването на основната компютърна система.
— Ще успееш ли да влезеш в системата? — попита Гамис.
Хантън докосна модула, който си бе донесъл.
— Ако изобщо се включи, имам си някои забавни играчки. Системите за сигурност отпреди осем века ще се сблъскат със съвременните хакерски средства. Очаквам да бъде поучителна случка.
— А ако не работи? — попита Марс.
— Тук има още поне десетина терминала.
Марс кимна и огледа залата — просторна и кръгла, а в рязката светлина с отчетливите сенки и малко плашеща. Част от кръга заемаха прозорец и врата към съседна зала, където се виждаха редици от черни метални кутии. Там е било същинското ядро за обработка на информацията в хабитата или поне едно от тях — в толкова голяма станция може и да бяха пръснати на различни места няколко такива зали. Резервните системи спасяват живот.
Поне за известно време. Компютрите в тези черни кутии вероятно бяха повредени безнадеждно, и то отдавна, също като останалите из хабитата. За включването им може и да не беше достатъчно кубчето със захранване, донесено от Хантън.
Марс се питаше какво ли се е случвало в станцията, когато се е лишила от енергия. Този хабитат е бил захранван от съчетание на реактори и фотоволтаични системи. И генераторите, и батериите са били податливи на същите механични повреди като останалите технически системи, сред тях и мрежата за подаване на енергия. Всичко е можело да рухне по какъв ли не начин. Марс допускаше, че системите са престанали да работят още преди знанията за поддържането им да бъдат изгубени от следващите поколения, но нямаше как да знае предварително дали е било така. Когато светът се сгромолясва, учените лесно могат да бъдат нарочени за изкупителни жертви на гнева.
— О, здрасти — възкликна Хантън. — Някой се събуди.
Марс се обърна към светналия екран на пулта, който показваше режим на проверка.