— Ще предам на графинята твоето мнение.
— Непременно. Предай й също да си го начука. Постарай се да е точно с тези думи. И можеш да добавиш, че ако ти или някой друг пак се изтърси в този кабинет с предложение да не си върша шибаната работа, която проклетата повелителка на цялата населена с хора част от вселената ми възложи, ще се ядосам много сериозно.
Фундапелонан примигна в недоумение.
— Тоест все още не си ядосана сериозно в момента?
— Още не си ме виждала ядосана.
— Ще си отбележа, за да не забравям.
— Същото важи и за графинята. А ако успее да ме ядоса, никакви шибани купчини гривни в знак на дружелюбие няма да й помогнат.
— Няма ли нещо друго, което би те склонило да преосмислиш оставането си на този пост?
Кива я изгледа косо.
— Пак опряхме до рушветите, а?
Фундапелонан разпери ръце.
— Когато се върна при нея, трябва да й кажа, че съм изчерпала целия списък.
— Какво друго има в списъка?
— Това беше всичко.
— Сигурна ли си? Още не сме стигнали до прикритите заплахи.
— Няма прикрити заплахи.
— Графинята май не е във форма напоследък.
— Е, трябва някак да преживее смъртта на свое дете. За втори път тази година.
— И това е вярно. — Кива се загледа в гривната и пак се вторачи във Фундапелонан. — Какво ще правиш по-късно?
— Заета съм.
— А още по-късно?
— Винаги съм заета.
— Аз пък знам, че не си толкова заета.
— За какво намекваш?
— Намеквам ти да ме навестиш.
— Може би искам да те отбягвам.
— Изобщо не изглежда като шибано отбягване, щом си в моя кабинет.
— Възложено ми е.
— И донесе подарък.
— От друг човек.
— Но избран от тебе.
— Да, аз го избрах.
— Хайде, ела ми на гости по-късно и ще нося гривната заради тебе. Друго няма да нося.
— Спогодихме се.
— И защо работиш за зли шибаняци? — попита Кива по-късно, когато двете бяха в леглото й след секс доста над средното равнище.
Фундапелонан я погледна недоволно.
— Домът Нахамапитин не е зъл.
— Дали на някого не трябва да бъдат припомнени някои скорошни събития?
— Е, някои от членовете на Дома Нахамапитин може и да са зли — отстъпи Фундапелонан.
— Братоубийство. Още убийства. Опит за покушение. Мошеничество. Съмнителен подбор на мъже. И това се отнася само за една от тези извратени твари.
— Е, добре, зли са. Тоест бяха зли.
— Още са си зли, само че са и мъртви.
— Но аз дори не работех за нея.
— Работиш за нейното мамче. На кого се е метнала онази според тебе?
— Само че аз дори формално не работя за нея. Работя за Дома.
— Управляван от твоята шефка графинята и нейното семейство. С тези разграничения направо цепиш косъма на две.
— Аз съм юристка, това ми е работата. Виж какво, Кива, не твърдя, че отделните членове на семейство Нахамапитин са безупречни ангели или дори почтени хора. Аз обаче работя за Дома. И във всекидневието Домът Нахамапитин е горе-долу свястна благородническа търговска къща.
— Щом казваш…
Фундапелонан се подпря на лакът.
— А какво да кажем за Дома Лагос? Може би няма да си чак слисана да научиш, че преди да се срещнем, аз направих… да речем, недоброжелателно проучване на вашия Дом. Да ти изброя ли трудовите конфликти, както и останалите нарушения на законите за условията и безопасността на труда, с които Домът Лагос направо се гаври през цялото време? Колко пъти през последните две години се наложи да давате обяснения пред гилдиите за такива нарушения? Колко марки отделя редовно в годишния си бюджет Домът Лагос за „уреждане на спорове“? Имате си отделно перо в бюджета за такива плащания и не подобрявате условията освен в случай на преразход по това перо в три последователни години. Точно това ще ви се случи отново, между другото.
— Бих могла да се заема със същото недоброжелателно проучване за Дома Нахамапитин и да съставя подобен списък.
— Тъкмо за това говоря — изтъкна Фундапелонан. — Домовете се занимават с бизнес. Имат нужда и от юридически представители. Не са съвършени, но и не са зли.
— За разлика от твоята шефка.
— Звучи странно от устата на жена, която е оскубала с милиони марки бежанци, желаещи да се качат в нейния кораб, за да се спасят от опустошителна гражданска война.
Кива я изгледа.
— Брей… Ти наистина си ровила надълбоко.