— Защо постъпи така?
— Имах нужда от тези пари.
Фундапелонан се ухили и се намести върху нея.
— Ето това вече е шибано зло, Кива Лагос.
— Да, ама сега си при мен.
— Може пък да харесвам зли хора.
Фундапелонан хвана китката й, издърпа гривната от сребро и топази и я сложи на своята ръка, която вдигна пред лицето си.
— Добре ти стои — каза Кива.
— Подхожда за моя цвят на кожата — съгласи се Фундапелонан и изхвърча встрани от леглото.
— Ей… — каза й Кива след няколко часа. Фундапелонан се опита да изхърка нещо, но Кива я докосна.
— Не се напъвай. Имаш тръба в гърлото. Цялата ти дихателна система е малко прецакана засега. Заедно с останалото от организма ти. Гръмнаха те. Точно над моето шибано легло.
Фундапелонан се ококори, очите й зашариха трескаво насам-натам.
— Отпусни се, отпусни се! — помоли я Кива. — Ей, успокой се. Добре си. Сега си на сигурно място. Всъщност не си добре. За малко да умреш няколко пъти. Но вече няма да умираш. И наистина си в пълна безопасност. Помолих да ми върнат направена услуга. — Кива размаха ръка. — Добре дошла в личния медицински комплекс на емперо в Брайтън.
И без това облещените очи на Фундапелонан заприличаха на чинийки.
— Не се притеснявай, аз плащам — добави Кива. Погледът на Фундапелонан стана мъничко по-нормален.
— Нека ти помогна да наваксаш със събитията — предложи Кива. — Простреляха те в гръдния кош. Куршумът влезе през остъклената врата на балкона. Живея на шибания седемнайсети етаж, значи няма как да е било случайност. Според мен е най-вероятно, че някой е искал да гръмне мен, но ти отнесе куршума. Защото, без да се засягаш, вероятно повече хора искат моята смърт, отколкото твоята, включително шибаната ти шефка. Това правдоподобна догадка ли е, как мислиш?
Фундапелонан кимна почти незабележимо.
— Каза ли на някого от Дома Нахамапитин, че ще дойдеш при мен тази вечер?
Фундапелонан замря, без да откъсва погледа си от Кива.
— Сеня, не ти се сърдя. Не вярвам ти да си ме насадила. Трябва обаче да знам дали си казала на някого в Дома Нахамапитин, че ще дойдеш при мен.
Леко кимане.
— Каза ли им, че ще си сложа гривната заради тебе?
Леко кимане. Кива се усмихна.
— Затова знам, че ти не си замесена. Ако ти се опитваше да ме прецакаш, за нищо на света нямаше да си сложиш гривната. И аз щях да умра. Сеня, ти ми спаси живота днес. Отнесе куршума вместо мен.
Очите на Фундапелонан се присвиха.
— Да, знам. Предпочиташ това да не беше те сполетяло, ако можеше. И все пак съм ти благодарна. Също и защото не ме огорчи със смъртта си. Казвам ти го не защото те харесвам, или нещо подобно. Просто цената на апартамента пада много, ако убият някого вътре.
Очите пак се присвиха.
— Твърде рано е да говорим за това. Добре. Права си. Тогава нека ти предложа нещо. Първо, няма съмнение, че трябва да се откажеш от работата си, защото те гръмнаха наскоро и почти сигурно виновната е твоята шефка, която е шибано изчадие. Да, ясно ми е, че е искала да очисти мен, но стига и самият факт, че е нямала нищо против да се случи, докато си там, тоест и ти да го отнесеш като невинна жертва или поне да гледаш как ми пръскат мозъка по стените. Второ, ако решиш да се откажеш от работата си за Дома Нахамапитин, можеш да работиш за Дома Лагос. Вярно, не се отнасяме много добре към служителите си. Може би ти ще ни помогнеш да поправим това. Трето, както и да постъпиш, не забравяй, че заслужаваш нещо по-добро от тази шибана гадост. Четвърто, помниш ли, когато ти казах, че още не си ме виждала ядосана?
Фундапелонан кимна.
— Е, ще ме видиш — обеща Кива.
Кива погъделичка носа на Тинда Луентинту, която оглавяваше администрацията на графиня Нахамапитин. Луентинту изпръхтя насън, почеса се по носа и се обърна на другия хълбок.
Кива погледа това хъркащо гнусно говно още минута-две. След това отиде в банята на хотелската й стая, остави универсалния ключ, за който бе платила току-що възмутително голям подкуп на един от не особено придирчивите помощник-управители, смъкна предпазното фолио от една чаша, напълни я с вода, върна се при леглото и изля водата върху лицето и ушите на Луентинту. Жената се стресна, озърна се и пръсна капки навсякъде.
— О, браво, ти се събуди — каза й Кива. — Здрасти, аз съм Кива Лагос.
Заби юмрук в лицето й. Чу се хрущене, от носа на Луентинту шурна кръв. Ударената жена ахна, вдигна ръце към лицето си и пръстите й се окървавиха. Тя вдигна поглед към Кива, понечи да попита защо й се случва това, но изпищя, когато десният юмрук на нападателката я цапардоса отново по носа.